Събра ни град, разделял две и двеста
и не една любов опропастил.
Да се разминем с теб бе повече от лесно,
да се намерим – трудно. Даже бях решил
сърцето си на показ да не вадя.
Да го заключа. Смачкам. Окова.
Но не успях. Сега горя във ада.
За жалост даже няма да умра,
а вечно ще живея с онзи спомен
за теб... и демон друг, неназован.
За всичките сълзи недоотронени.
За онзи сън, останал неживян.
Май думите започнаха да пречат...
Бутилка водка. Чаша самота.
Довиждане, магьоснице далечна...
Не. Сбогом. Всичко друго е лъжа.
