Не говоря за токсичната „мъжественост“, която се култивира изключително на улицата, сред така наречените „приятели“ и „компании“. За нея вече се изприказва и изписа сума ти нещо, затова да пробваме да погледнем от другата страна. Защото, заслепени от „праведния“ гняв, умело насочен от една телевизия в „правилното“ русло (лирично отклонение: усещам, че доста кавички ще употребя в този пост...), за пореден път забравяме да огледаме обратната страна на медала. А тя е също толкова ръждясала, колкото и онази, която предъвквате тъй усърдно вече няколко дена.
Да, случилото се с накълцаното момиче е ужасно. Тук едва ли има друго мнение по въпроса. Да, подобни неща не би следвало да се случват през ХХІ век, в държава, претендираща да е европейска, правова и социално ангажирана. Да, мачовщината трябва да бъде изкоренена в зародиш (трудна задача, като се има предвид дълбоко заложените в съзнанието ни „изконни български ценности“: патриархална доминация, „мъжът трябва да е мъж и да разбира от всичко, а жената да си знае мястото“ и т.н.).
Но!
Тук пак има едно „но“. Както по принцип има във всяка житейска ситуация.
Аз пак искам да попитам чий го е дирило пострадалото момиче при онзи австралопитек-патрЕот.
Еми какво да направя – човърка ме и това си е. Не ми дава мира тоя въпрос. И това не е от вчера и оня ден, а още от ученическите ми години, когато моите връстнички упорито пренебрегваха интелектуалните ми достойнства, факта, че се отнасям към тях като с хора, а не като с калъфи за пениси, и любовта и вниманието, които бях в състояние (и имах желание) да им дам. Вместо това обаче те щяха да си счупят краката от тичкане към мускулести батковци с девствени мустаци, от чието отношение към жените и на бай Ганьо прадядо му щеше да се засрами. Та още оттогава почнах да търся отговор на тази мистерия. Женската заслепеност и липса на каквато и да било разсъдливост не може да бъде обяснена с малоумие. В крайна сметка, чисто статистически все една, две или повече трябваше да демонстрират наличие на някакъв, ако ще и минимален разум. И сред тях наистина имаше (и все още има) умни, талантливи и даровити създания, които израснаха и се превърнаха в професионалистки в съответната избрана от тях сфера. Но! Ето го пак това „но“ – но, за жалост, тъй като Третият закон на Нютон е меродавен не само във физиката, повечето компенсираха с пълна емоционална и логическа инвалидност по т.нар. „тънка част“.
Нека за кратко се върнем в детството. На нас, момченцата, през пет минути ни повтаряха „Учи, мама, за да не работиш“. Супер порочна максима, осакатила не едно и две деца. Но не за това става въпрос. Какво набиваха в главите на момиченцата, се пита в задачата?
„Оженѝ се, мама, да си оправиш живота“.
Лично аз, с двете си очи и двете си уши, съм ставал свидетел как подобни феминистично-манипулативни тъпотии са били повтаряни и подесетвани на създания от женски пол във всяка възможна възраст – от първи клас та до абсолвентския бал. Хвани си, мама, някой балама, забременей от него, роди му едно дете, та да го вържеш, па после си живей животеца и си вей... косата... както ти душа сака. И тъй като огромно мнозинство от момиченцата са изпълнителни, слушкат какво казва мама и изпълняват...
Само че тъпите родителки постоянно забравят една много важна подробност – да разяснят на крехките детски умове какво точно имат предвид „балама“.
Понеже баламите не са онези мускулестите, анаболестите, дето вървят с таралежите под мишница и се оглеждат наоколо така, все едно баща им притежава пет декара купеста облачност на Балкана. О, не. Те са тъпунгери, вярно, с умрели от стероиди мозъци, с тотално изгладени мозъчни гънки, през които от време на време прелита някоя заблудена мисъл, свързана с фитнес и нов ланец. Но са хитри като ято лисици. Много добре знаят, че мадамите ще им се лепят като мухи на... мед, да речем... и се възползват от това на лягане и на ставане.
И това не важи само за люлинските тарикатчета и пернишките биячи. Разбира се, че важи и за старозагорските селянчета, дошли от Опан и Колю Ганчево, и за великотърновските тежкари от Миндя и Емен, и за бургаските батки с трите лентички за безсмъртие, и за абсолютно всички, които за жалост попадат точно в таргет групата на 99,99999% от женското съсловие в момента.
А когато човек бърка в тоалетната, не може да очаква да извади оттам торта, нали?
Но очевидно съвременната жена си пада по копрофагия (бел. ред. – ядене на л#йна). Затова продължава отново и да залита по „лоши момчета“, а когато осъзнае, че това „лоши“ не е само словесен оборот, употребен в преносно значение, а си е съвсем директно описание на характера им, вече е прекалено късно. Работата отива накъмто 400 шева, разбит нос, счупена ръка и други подобни „екстри“, за които мама или приятелките не са ги предупредили.
Имаше един прекрасен отрязък от време – от началото на „демокрацията“ (1989 г.) докъм 1995-1996, ако не ме лъже паметта. Тогава успяхме да се възползваме от социалния вакуум – комунистическите ценности бяха рухнали, а мутренско-фискалните още не бяха превзели съзнанията на т.нар. „слаб“ пол. Тогава, и само тогава, през този кратък, за съжаление, период, беше райско. Тогава мозъците на жените все още не бяха започнали да цъкат като суперкомпютрите на НАСА и да подбират партньорите си по мускулестост, финансова обезпеченост и криминогенни лицеви черти.
Ех...
Сега обаче властват георгиевците. Има нещо много философско в това, че онзи изверг носи второто по популярност име в България, не мислите ли? Слава богу, че не е Иван – първото по разпространеност име. Това щеше да означава, че всеки втори „мъжага“ у нас стиска макетно ножче зад гърба си. Сега, пу-пу, да чукнем на дърво – само всеки четвърти.
Значи има още някаква надежда.
Но изкореняването на гошовците няма да стане с едно щракване на пръсти, с няколко протеста из страната и дори не и със съдебна реформа (ако изобщо такова чудо е в състояние да се случи).
Както казваше Негово Комарджийско Псевдо-Величество СимеончУ, трябва да се „смени чипа“. И не само у „мачовците“, но и у „отчаяните съпруги“.
Защото това, което се случва в подобна токсична връзка, е много, ама много подобно на онова, което се случва, когато човек се присъедини към религиозен култ. Мъжете, по които въздишат и реват бъдещите жертви от женски пол, са като паяци – умело оплитат недотам умното създание, направило грешката да мисли с оная си работа, а не с главата си, и когато почнат да валят шамарите и да играе чекийката, вече е прекалено късно. Че дори и тогава има случаи, когато жената продължава да е кьорава и да защитава насилника си. Защо? Не питайте мен. Питайте тях. Или специалисти по мозъчно-сексуални девиации.
На Запад има такава специалност – deprogrammer. Човек, който „депрограмира“ заблудените овци, изплезили дебилно езици и тичкащи подир г#за на харизматичните лидери на култове, секти и пр. Който им помага да си извадят главите от задниците, да прогледнат и полека-лека да почнат да мислят с мозъка си, а не с репродуктивната си система.
Та... ало, университетите! Няма ли да въведем такава специалност и у нас? Готов съм да водя лекции безплатно и доживот.
Все пак – имам огромен стаж.
