КОЛОНКАТА НА СИБИ
(лек и здравословен хейтец)
Епизод I – БОЙКОТ!
Другарки и другари! Скъпи
съотечественици! На миналоседмичната Таласъмия в неофициален кръг се роди свежата
идея за седмичен хейтец, озаглавен „Колонката на Сиби“. Тъй като не искам да
ангажирам Клуба на българските хорър автори LAZARUS с моята позиция, реших да я стартирам като епизодично (евентуално
в близко бъдеще – и периодично) осветляване на целокупния български народ, или
поне онези, които ме четат редовно, за нЕкои простотийки в хаотично-ентропийната
вселена, наречена „съвременна българска литература“.
Дълго се чудих дали да яхна
вълната на народното недоволство и да изсипя поредната дозичка здравословен гняв
върху онова извращение, гръмко наречено „Национални Фантастични Награди“, но
няма да го направя. И не защото кликата, обединила се около човека с доказани ментално-психологически
проблеми и нездрав фетиш към плюещи огън рептилии с българско местоживеене, не
заслужава. Напротив – в последните месеци върху тях се изля доста справедлива
критика, която обаче бе приета от тях по начин, наречен от руснаците „как с
гуся вода“, а от българите – „през онуй ми, че оттатък“. Така че ще си запазя
правото за догодина, когато несъмнено упражнението „дай да притикаме наште
хора, нищо, че са некадърни“ ще се потрети (попети?) (поседми?) (един Ктхулу
знае колко още ще продължи царуването на едноокия в царството на слепите
кукумявки).
Днес ми се ще да обърна вниманието
ви върху феномена, наречен „нова българска литература“.
Знам, че мнозина от вас ми имат
доверие. И с право – заслужил съм си го: къде с разказите си, които не са
написани с цел да изкарам някой лев за бири и курви, къде с позицията си, която
за разлика от тази на някои плужеци и плазмодии винаги е праволинейна и
аргументирана, къде с препоръките си на книги в Goodreads, където винаги казвам какво
точно мисля за книгата – без да се налага господарите ми да ми диктуват какво,
защо и кога ми харесва, а аз, изплезил език като куче порода „междуконтейнерна
подобрена“, да слушкам и да папкам поднесената ми от услужлива ръка помийка.
Затова – за тези, които ми имат
доверие, имам приготвена една молба. Младежи и девойки, много ви моля, искрено
и от сърце – преди да решите да отделите от изкараните си с пот левчета, за да
ги инвестирате в книга на български автор, проверете първо на кое издателство
възнамерявате да напълните гушата. Послушайте ме – не си давайте парите. Пишете ми на
лични – ще преобърна света, но ще ви я намеря в електронен вариант. Безплатно.
Без да ви искам ДДС, наем, магазинаж или някое от другите извинения, които
книжарници и издатели ползват, за да надуят излишно цените на шлаката, която
изкарват ежедневно на пазара. Ако си харесате някоя преводна книга, издадена от
същите тези монополисти, но я няма в Читанка – пак ми пишете. Ще преобърна
света и ще ви я намеря.
Причината за този бойкот, към
който най-искрено ви призовавам, не се корени в събитията от вчера, миналата
седмица или по-миналата година. С чисто сърце мога да ви заявя, че срещу
качествената българска литература (която остават скрита за вас поради факта, че
не може да се открие в книжарниците) се води целенасочен геноцид. Предполагам,
че няма смисъл да ви отварям очите за един набеден за класик пияница, от когото
се отказаха дори господарите му – същите онези, които го издигнаха на пиедестал
и му купиха две-три наградки. Тези от вас, които чат-пат следят какво се
случва, сигурно пък знаят за това как издателствата твърдят, че не залагат на
български, а на преводни автори, след което тихомълком издават бълвочите на
любовници на щерката, баджанаци на балдъзата или шуреи на калекото. Писани с
ляв премръзнал крак в състояние на хроничен дебилизъм, тези псевдолитературни кюспета
отблъскват и без това обезверения и преситен с малоумна прозопоезия читател. В
редки случаи изстрадалият автор на ъндърграунд литература успява да пробие в
някое издателство (като си плати, разбира се – нима очаквате шефовете да се
откажат от едни 600-700 лева, които в повечето случаи са половината от вечерния
им масраф в чалготеката?), но за продадена бройка получава лев-два. Правилно
прочетохте. Лев-два. От 10-15. Останалото отива в джоба на книжарниците,
отдавна превърнали се в квартални бакалии, и на издателите – като компенсация
за труда, че са насилили гениалните си мозъци, за да прочетат ръкописа ви и с
ояден глас да изхриптят „добре“ в стил Дон Корлеоне. И това се случва далеч не
често. Всички знаят как едно момченце, което доскоро се правеше на любител на
книгите, а днес притиква напред само книгите на господарите си, обича да реже
българските автори. Няма да цитирам пълния текст на „обосновката“ му, ще
перифразирам: „Държавата – това съм аз“ (за феновете на френската история) или „Ни
мъ кефиш, копеуе“ (за любителите на пернишката семантична школа).
Нарочно не цитирам имена. Даже
изрично ще заявя, че „всяка прилика с действителни лица и събития е случайна“.
Ей тъй, да има – Пилат Понтийски го е направил, аз що да се цепя от колектива?
Но подробностите са на една ръка
разстояние от вас. На едно лично съобщение във Фейсбук или на мейла ми. Или на
лична среща. С най-дребни детайли ще ви съобщя кои са гробокопачите на
българската ъндърграунд-литература. И кои са ибрикчиите. И кои прекарват
по-голямата част от деня си с език, заврян в нечии анатомични органи. И кои са издателствата,
които всекидневно ви мародерстват и си струва да бъдат бойкотирани. И кои са
онези, от които не си струва да купуваш и преводна литература.
От една година съм се отказал да
пиша. Имам разкази, достатъчни за две книги, които чакат някой да ги погледне и
да каже „Ей, да му се не види, не чукаш щерка ми, ама дай все пак да те издадем!“.
Да се довери на 500-те продадени бройки от „Сянката“ и 400-те от „Усмивка в
полунощ“ – реализирани без никаква реклама от страна на издателя и дори без присъствие
в една от веригите книжарници-обирджии (ако сте се чудили що няма „Усмивки“ в
книжарниците, сега вече знаете). Да не ходи една вечер в Студентски град, за да
обича пияни студентки и ученички в прокурорска възраст, а вместо това да даде
тия пари за моя книга.
Да, ама не. Разказите си стоят на
харда и както изглежда, там ще си и останат. Затова вместо фантастика, фентъзи
и хорър ще пиша такива неща. В които се мъча да ви отворя очите.
Аз не съм Жана д’Арк. Но
ако съм успял да накарам поне един от вас да не си купи книга от алчните
издателства, значи денят ми не е минал напразно.
