400-те (?) шева: Алтернативен поглед

 

И отново продължаваме да въртим, сучем и преливаме от пусто в празно. Фейсбук се тресе от праведен гняв (предимно женски, но кой ти гледа в тия джендър-неутрални времена...), фийдовете са напращели от компетентни изказвания на всевъзможни експерти – къде квалифицирани, къде хоум-едюкейтед пред телевизора, компа и смартфона, а в парламента се чудят как да направят нещо, без да направят нищо, и възпроизвеждат на бял свят екскремент след екскремент. Както обаче осъзнахме преди време, народонаселението, особено онази, битата му част, която практикува копрофагия в големи количества, обожава екскременти. Та къде е проблемът? Логиката подсказва, че би следвало депутатските изпражнения да се приемат на „ура“, че и допълнително да си поискат. Да, ама не. Понеже от лайно до лайно има разлика. То и на Запад се надават плахи гласове, че не всичко, което се продава за чиста монета, е истина, дочуват се думици като „клевета“ и „печалбарство“, ама чак толкова грубо като Рашидов никой не бе подхождал досега. Не че бая народ не си мисли нещо подобно, но си трайка. Особено след като Джони Деп спечели с гръм и трясък срещу оная никаквица, която бе решила да се облажи от париците му. И не само, и не само...

Но да се върнем към любимата на фейсбучните активист(к)и тема. Само че този път да попрочетем някои доста неудобни въпроси и мнения, като например: 

„Аз не мога да разбера какви са тези полицаи, това е касаплък, толкова кръв, това са 400 шева, да няма една капка кръв по него. Едно ДНК да няма по него“, каза ексклузивно за bTV Добри Добрев, близък на Георги, обвинен в обезобразяването на Дебора от Стара Загора.

„Всеки престъпник би си взел ножа да го хвърли. Има нещо гнило тук“, добави Добрев. „В панелка живеят, как никой не чу, 400 шева как се правят“, попита той.

„Има толкова камери, може да го засекат, тук е и кметството. Момчето си е било тук. Те казват, че тя (Дебора) в 11 ч. е извикала 112, а той тук е засечен на рожден ден. Има доста камери в селата, навсякъде може да се види това“, добави той.

Близкият на Георги коментира и това дали обвиненията към него са правилни. „За мен не са правилни, има някаква друга намеса, защото не може да има тя трима любовници, а само единият от любовниците да е задържан. Никой не го защити това момче. Ако наистина го докажат това нещо – и аз бих го съдил, ако го е направил. Но първо да го докажат”, обясни той.

[...] „Аз как един месец ще стоя, ако моето дете ще е нарязано като салата, да чакам някой от медиите да се появи и да ми каже «елате да дадете интервю»“, попита Добрев. 

(линк към материала) 

Тъй като явно на хората не им се цъка много, ще пусна и целия анализ, на който никой не обърна внимание: 

„Красавицата и звярът“ 

(съвременна родна трагикомедия за насилие и протести)

 

Пролог: Едно красиво, младо, наивно българско момиче от златното Загоре решава да превземе света. Подготвя се: силикон в бюста, джуки, пластове грим. И щурмува живота! За съжаление най-прекия път към успеха и материалното благополучие за такива като нея днес е „най-древната професия“.

 

Първо действие: Натурална трагедия

 

„Менторът“ на момичето в новото поприще – татуиран културист, познава добре „занаята“. Той има жена и дете и условна присъда за насилие над друго момиче. Тоест за романтична любовна връзка не може да се говори – това си е чиста проба сутеньор. Той „разработва стоката“ и я разкарва с прословутото си БМВ по адреси и хотели.

Но когато момичето решава да се оттегли от „професията“, следва брутална саморазправа. Именно показния урок за останалите момичета, а не някаква имагинерна чувствена раздяла предизвиква зверската жестокост на „професионалиста“.

„Звярът“ притежава достатъчно полицейска закрила, за пореден път успява да надхитри съдебната система с фалшива експертиза... и отново е на свобода.

 

Второ действие: Почти комедия

 

7 (седем) месеца след първото действие някой посредствен „кукловод“ решава, че историята е удобна за употреба и продължение. Медиите и социалните мрежи преекспонират случката, заливат ефира и настройват съответната аудитория за протести. И без това недоволните от съдебната система и властта хора охотно „попиват“ манипулацията.

 

Трета глава: Трагикомедия

 

Стотици хора от десетина големи градове под лозунги като „Да изметем властта!“ излизат на площадите в уречения час. За да... разберат, че отново са използвани за нечии конкретни политически цели. Един партиен лидер с прякор Простото се изтипосва на протеста в столицата. Не е приет радушно, но казва пред камерите, каквото трябва. Друга подобна карикатура с прозвище Тиквата се хвали в ефира за приетия „Закон за домашно насилие“. Законът третира семейни двойки или живеещи на семейни начала и е неприложим в случая. Но какво значи това за юридически неграмотен „ерудит“ с пожарникарско образование и празна кратуна на раменете!

 

Епилог - статичен

 

Насилникът – ще полежи някой и друг месец в затвора. Но няма да промени нито „професията“, нито отношението си към подопечните момичета.

Момичето – дано след кървавата драма и преживения ужас се възстанови и преосмисли плановете си за лесен успех в живота!

Протестиращите – вече много от тях сглобяват мозайката, прозират истината и се чувстват употребени.

Политиците – Разбират, че евтините сценарии „по действителен случай“ няма да помогнат да узаконят противоестествената Истанбулска конвенция – решението на Конституционния съд е недвусмислено!

Така без особени колизии и промени завършва нашата българска драматична творба... 

(линк към оригиналната публикация) 

Почнахте ли да се замисляте? Не? Ама няма проблеми, продължаваме с цитатите: 

Тия дни ща – не ща научих всичко за нощните дискотеки в Стара Загора, за любовта, ревността и местното правосъдие. Тия живеят, като в Деветдесетте години – мутри, кифли и средновековни изтезания, обгрижвани от снизходителни магистрати. Съвременната редакция на „Секс, наркотици и рокендрол“ при тях е „Увехнали от анаболите пишки, амфетки и чалга“. Като не можеш да я скъсаш от любов - срежи я с ножчето! Като не умееш да я погалиш по косата – острижи я! А момичето красиво, много красиво...

 Целата работа станала преди месец, ама сега се сетила Мара да се побара. Специалистите по ковид се оказаха и спецове по съдебна медицина, само който го мързя, не брои шевове и не смета телесни повреди. Телевизия, радио и социални мрежи забъркаха мазен гювеч от „Ромео и Жулиета“, „Отело“ и „Тексаското клане“.

 Нещата май са много по-прозаични и зловещи. Има организирана престъпост, платена любов, политически чадър и безразлично общество. Тая простотия със стригането на жени се оказва регламентирано наказание в ъндърграунда, в града имало и други случаи, а след два дни такъв случай цъфна на другия край на страната, в родния Видин.

 Светкавично се организираха протести в различни градове, а в София цъфна Кире с Кировица, той ухилен до клепарестите си уши, тя кисела. Уж поводът е трагичен, а протестиращите весели, като на панаир. Лека-полека мъглата взе да се вдига, протестът всъщност се оказа в подкрепа на Истанбулската конфекция.

 Направиха се спешна козметика на законите – вдигнаха срока на наказанията до 6 години. За сравнение, в някои щати на Америка и в Англия такива действия ги наричат изтезания и дават доживотна.

 Въведе се понятието „интимна връзка“ и май се оказва, че кучето ми може да ме съди, щото по новите критерии сме в интимна връзка, но може и да не съм разбрал нещо. Не е страшно, че аз не разбирам от право, страшно, е че политиците не разбират.

 Накрая уволниха доктора. В нашата държава докторите и Путин са виновни за всичко. На Путин на можем да му направим нищо, но докторите са под ръка и са напълно беззащитни. Те затова повечето избягаха в чужбина и в политиката, та медицината я поеха сайтове, диетолози и ходжи. Да не се чудим на смъртността, не за друго. 

(линк към репоста на Генчо Петков, понеже оригиналният пост на Владимир Тупавичаров е недостъпен – вероятно някоя гнида го е докладвала)

Ама то всъщност се оказа, че прословутите 400 шева не са 400 шева... 😮 „Лекарят уточни, че не може да каже точно колко шева е направил, но са били около 20 рани, достатъчно дълги и да поемат 20 конеца . «Но ние не броим конци»“. (пруф) 

Още искате ли? Или сте добри кончета и си харесвате капаците?

За неразбралите (за пореден път): НЕ ГО ЗАЩИТАВАМ тоя нацепин бе! И МРАЗЯ насилието над жени. Просто търся алтернативни мнения. Понеже когато ставо овце почва да блее по един начин, на мига почвам да се съмнявам, че има нещо гнило. 

Като например: любимата ми тоалетна аналогия — когато личност от женски пол бръкне в клозета и си извади ръката оцапана с лайна, трябва ли да е чак толкова изненадана? Какво е очаквала да се случи — канализацията по някакъв магически начин да ѝ направи ноктопластика ли? И трябва ли да обвиняваме само говната, ако случайно стане инфекция и на търсачката на силни усещания ѝ отрежат ръката? Вместо да се запитаме за чий клин ѝ е било да бърка в цукалото на първо място?

И като попрочетем това-онова (а не само одобрената и цензурирана информация), виждаме, че не само аз (дето пак ще ме обявят за хейтър) мисля мааааалко по-различно от масата...

... Абе алтернативни мнения много, стига да има хора с непървосигнално реагиращи кортекси.

Но, разбира се, много по-лесно е да се правиш на дълбоко засегнат и да смърдиш във Фейсбук от къщи на три ракии. Или да ходиш по протести, без да знаеш за чий протестираш, ама пък е хипстърско и модерно. 

Лирично отклонение: Апропо, от цялата работа най-печеливши са издателство Клозет 45. Защото покрай цялата тая дандания с Дебора, Гошко ПатрЕота и всички ошамарени жени, които изведнъж решиха да правят нашенско #MeToo, ама като пазарувано от АлиЕкспрес, ония малоумници, които повярваха, че другият Гошко – Господинов – е много талантлив и гениален и хукнаха презглава да си купуват оная жалка пародия на литература, забравиха да пишат във фейса, че като са изчели фекала на бат’ Георги, са останали крайно разочаровани и са преназначили списуванието по предназначение, а именно – в нужника, на гвоздея, за забърсване на онази неблагоприлична част на тялото, с която очевидно Господинов е писал въпросното парцалче...

Ъпдейт: Още малко класика от Генчо Петков 🌞

Ако момата кръшка, момъка ще трябва да я пребие преди 60-тия ден и да се раздели с нея!, за да не попадне в категория "интимна връзка"

Отделно, всяко начало на "интимна връзка" ще трябва нотариално да се завери като дата и час.

п.п. Без нотариално заверена интимна връзка с дата час и минути , не е ясно кога изтичат 60 дни.

Нотариуса задължително присъства на акта с часовник в ръка

Отчита се от началото му. Ако е неуспешен първият акт, изчаква се 1 час и се повтаря.

... и така продължава, докато се регистрира началото на интимната връзка. 

За маймуните и хората — част ІІ

Откъде започва всичко? От възпитанието у дома. Или по-точно – от липсата му.

Не говоря за токсичната „мъжественост“, която се култивира изключително на улицата, сред така наречените „приятели“ и „компании“. За нея вече се изприказва и изписа сума ти нещо, затова да пробваме да погледнем от другата страна. Защото, заслепени от „праведния“ гняв, умело насочен от една телевизия в „правилното“ русло (лирично отклонение: усещам, че доста кавички ще употребя в този пост...), за пореден път забравяме да огледаме обратната страна на медала. А тя е също толкова ръждясала, колкото и онази, която предъвквате тъй усърдно вече няколко дена.

Да, случилото се с накълцаното момиче е ужасно. Тук едва ли има друго мнение по въпроса. Да, подобни неща не би следвало да се случват през ХХІ век, в държава, претендираща да е европейска, правова и социално ангажирана. Да, мачовщината трябва да бъде изкоренена в зародиш (трудна задача, като се има предвид дълбоко заложените в съзнанието ни „изконни български ценности“: патриархална доминация, „мъжът трябва да е мъж и да разбира от всичко, а жената да си знае мястото“ и т.н.).

Но!

Тук пак има едно „но“. Както по принцип има във всяка житейска ситуация. 

Аз пак искам да попитам чий го е дирило пострадалото момиче при онзи австралопитек-патрЕот.

Еми какво да направя – човърка ме и това си е. Не ми дава мира тоя въпрос. И това не е от вчера и оня ден, а още от ученическите ми години, когато моите връстнички упорито пренебрегваха интелектуалните ми достойнства, факта, че се отнасям към тях като с хора, а не като с калъфи за пениси, и любовта и вниманието, които бях в състояние (и имах желание) да им дам. Вместо това обаче те щяха да си счупят краката от тичкане към мускулести батковци с девствени мустаци, от чието отношение към жените и на бай Ганьо прадядо му щеше да се засрами. Та още оттогава почнах да търся отговор на тази мистерия. Женската заслепеност и липса на каквато и да било разсъдливост не може да бъде обяснена с малоумие. В крайна сметка, чисто статистически все една, две или повече трябваше да демонстрират наличие на някакъв, ако ще и минимален разум. И сред тях наистина имаше (и все още има) умни, талантливи и даровити създания, които израснаха и се превърнаха в професионалистки в съответната избрана от тях сфера. Но! Ето го пак това „но“ – но, за жалост, тъй като Третият закон на Нютон е меродавен не само във физиката, повечето компенсираха с пълна емоционална и логическа инвалидност по т.нар. „тънка част“.

Нека за кратко се върнем в детството. На нас, момченцата, през пет минути ни повтаряха „Учи, мама, за да не работиш“. Супер порочна максима, осакатила не едно и две деца. Но не за това става въпрос. Какво набиваха в главите на момиченцата, се пита в задачата?

„Оженѝ се, мама, да си оправиш живота“.

Лично аз, с двете си очи и двете си уши, съм ставал свидетел как подобни феминистично-манипулативни тъпотии са били повтаряни и подесетвани на създания от женски пол във всяка възможна възраст – от първи клас та до абсолвентския бал. Хвани си, мама, някой балама, забременей от него, роди му едно дете, та да го вържеш, па после си живей животеца и си вей... косата... както ти душа сака. И тъй като огромно мнозинство от момиченцата са изпълнителни, слушкат какво казва мама и изпълняват...

Само че тъпите родителки постоянно забравят една много важна подробност – да разяснят на крехките детски умове какво точно имат предвид „балама“.

Понеже баламите не са онези мускулестите, анаболестите, дето вървят с таралежите под мишница и се оглеждат наоколо така, все едно баща им притежава пет декара купеста облачност на Балкана. О, не. Те са тъпунгери, вярно, с умрели от стероиди мозъци, с тотално изгладени мозъчни гънки, през които от време на време прелита някоя заблудена мисъл, свързана с фитнес и нов ланец. Но са хитри като ято лисици. Много добре знаят, че мадамите ще им се лепят като мухи на... мед, да речем... и се възползват от това на лягане и на ставане.

И това не важи само за люлинските тарикатчета и пернишките биячи. Разбира се, че важи и за старозагорските селянчета, дошли от Опан и Колю Ганчево, и за великотърновските тежкари от Миндя и Емен, и за бургаските батки с трите лентички за безсмъртие, и за абсолютно всички, които за жалост попадат точно в таргет групата на 99,99999% от женското съсловие в момента.

А когато човек бърка в тоалетната, не може да очаква да извади оттам торта, нали?

Но очевидно съвременната жена си пада по копрофагия (бел. ред. – ядене на л#йна). Затова продължава отново и да залита по „лоши момчета“, а когато осъзнае, че това „лоши“ не е само словесен оборот, употребен в преносно значение, а си е съвсем директно описание на характера им, вече е прекалено късно. Работата отива накъмто 400 шева, разбит нос, счупена ръка и други подобни „екстри“, за които мама или приятелките не са ги предупредили. 

Имаше един прекрасен отрязък от време – от началото на „демокрацията“ (1989 г.) докъм 1995-1996, ако не ме лъже паметта. Тогава успяхме да се възползваме от социалния вакуум – комунистическите ценности бяха рухнали, а мутренско-фискалните още не бяха превзели съзнанията на т.нар. „слаб“ пол. Тогава, и само тогава, през този кратък, за съжаление, период, беше райско. Тогава мозъците на жените все още не бяха започнали да цъкат като суперкомпютрите на НАСА и да подбират партньорите си по мускулестост, финансова обезпеченост и криминогенни лицеви черти.

Ех...

Сега обаче властват георгиевците. Има нещо много философско в това, че онзи изверг носи второто по популярност име в България, не мислите ли? Слава богу, че не е Иван – първото по разпространеност име. Това щеше да означава, че всеки втори „мъжага“ у нас стиска макетно ножче зад гърба си. Сега, пу-пу, да чукнем на дърво – само всеки четвърти.

Значи има още някаква надежда.

Но изкореняването на гошовците няма да стане с едно щракване на пръсти, с няколко протеста из страната и дори не и със съдебна реформа (ако изобщо такова чудо е в състояние да се случи).

Както казваше Негово Комарджийско Псевдо-Величество СимеончУ, трябва да се „смени чипа“. И не само у „мачовците“, но и у „отчаяните съпруги“.

Защото това, което се случва в подобна токсична връзка, е много, ама много подобно на онова, което се случва, когато човек се присъедини към религиозен култ. Мъжете, по които въздишат и реват бъдещите жертви от женски пол, са като паяци – умело оплитат недотам умното създание, направило грешката да мисли с оная си работа, а не с главата си, и когато почнат да валят шамарите и да играе чекийката, вече е прекалено късно. Че дори и тогава има случаи, когато жената продължава да е кьорава и да защитава насилника си. Защо? Не питайте мен. Питайте тях. Или специалисти по мозъчно-сексуални девиации. 

На Запад има такава специалност – deprogrammer. Човек, който „депрограмира“ заблудените овци, изплезили дебилно езици и тичкащи подир г#за на харизматичните лидери на култове, секти и пр. Който им помага да си извадят главите от задниците, да прогледнат и полека-лека да почнат да мислят с мозъка си, а не с репродуктивната си система. 

Та... ало, университетите! Няма ли да въведем такава специалност и у нас? Готов съм да водя лекции безплатно и доживот. 

Все пак – имам огромен стаж.

Линк към първа част

Линк към един много интересен анализ...

За маймуните и хората — част І

Сега, нека да уточним нещо още от самото начало, за да няма после неразбрали и криворазбрали (както обикновено става в сурат-тефтера). Онзи задник, който наряза приятелката си, е такъв изрод, че просто не заслужава да живее. Точка. Няма място за такива малоумници на този свят. (Тук бихме могли да заорем дълбоко в темата „за“ или „против“ смъртното наказание, но няма. Има достатъчно ФБ-„спецове“, които я нищят.)

Но!

Питам аз всички девойки, момичета, жени, каки, лелчета, ПКП и вся и всьо: За какъв чеп, да ме прощавате за френската приказка, все вървите подир задника на подобни неандерталци?! Тия едноклетъчни ви режат, бръснат, шамарят, ритат, псуват, обиждат, сриват ви самочувствието... а вие с изплезен език припкате след тях, точите лиги по плочките им, подмокряте се при вида на бицепсите им, въздишате като дебилни барбита по смесицата от тестостерон и ганьовска смрад, която се носи на талази покрай тях... и така нататък, и така нататък. Схванахте идеята.

Всъщност, схванахте ли я?

Ние, мъжете, сме били повърхностни. Не сме били търсили любовта, ами външния вид. Слагали сме били жените под общ знаменател.

А вие, „еволюиралите“ жени, какво правите? 

Търчите като изоглавени след примати, които имат точно толкова интелект, колкото да накарат едно канарче да лети накриво (©, Стивън Кинг). Когато някой като мен – с бирено коремче, доста над нормалните килограми, с ръце без бицепси и пр. – дръзне да прояви интерес към вас, вие се подигравате. Подхилквате се и ни обсъждате по вайбъри и месинджъри, все едно сте героини в холивудска тийнейджърска комедия. Гледате ни с презрение... кел файда, че и стотина напомпани тъпунгера не могат да ни стъпят и на малкия пръст в интелектуално отношение! Ма не сме готини! Кайсийките ви не прищраквали (©, една колежка от университета навремето)! Ужас! Как си позволява тоя грозник да проявява интерес към нас?!

Ама когато маймуната до вас накълца с макетно ножче я лицето, я душата ви...

Ама когато изхрачи токсичната си злоба право в сърцето ви... 

Ама когато тръгнете да рИвете и затърсите рамо, на което да си изплачете болката...

Къде идвате?

Правилно, при хора като нас.

Защото ние – за разлика от манекените, за които си мислите късно вечер, когато кликате скролера на мишката, завити през глава в леглото си – притежаваме ум, чувства и емпатия. Защото знаем какво искате и сме готови да ви го дадем. Нищо че сте ни зафрендзонили с лека ръка още след първия поглед върху нефото(шопо)геничните ни тела. Възпитани сме така, че дори когато ни се изс#рете в душата, ние пак да ви подадем я ръка, за да ви изкараме от емоционалния кенеф, я рамо, за да поциврите на него. Защото, както гласи едно интернет-мемче, никой не губи, когато дарява любов. Губи онзи, който не знае как да я получава.

Въпреки че много добре знаем, че като се наревете, пак ще ни отсвирите. И пак ще хукнете след поредния булгаропитек, стиснал макетно ножче зад гърба си. И пак ще влезете в новините – я в националните, я в чат-рума на квартала си. И вие, и поредният Георги с патрЕотична татуировка. 

А нас, нелицеприятните, кучета ни яли. 

Линк към втора част

Линк към един много интересен анализ...

Защо Зайо е без шапка...

„Зайо, ти що си без шапка бе?!“

Този виц, който повечето от нас помнят от много ранните си детски години, идеално описва толкова много житейски ситуации в последно време, че ум да ти зайде. Толкова огромна част от съвременната простотия е събрана в тези няколко думи, че човек неволно почва да се замисля дали не е редно да включим въпросната анекдотична притча в учебните програми за най-малките. Дето се вика, да свикват отрано 🙂

Примерно:

Личната ми разпра с едно прекомерно издължено северозападнало недоразумение, мишена на мокрите сънища на една сюрия незадоволени книжни блогърки, възникна именно заради подобна ситуация. Ама книгата ти трябва да отговаря на тези и тези условия – заповядайте, моля, отговаря. Ама трябва да гарантираш еди какви си продажби – о, разбира се, ето ти план за маркетинг. Ама трябва да ми предоставиш тия и тия документи за продажбите на предните ти книги – готово, нямаш никакви грижи. Следва грандиозният финал – ... ъ-ъ-ъ, Зайо, ти що си без шапка бе?!

Ситуацията с 90% от отношенията мъже-жени? Че как, съмнявате ли се – пак е намесен Зайо 🙂 Ама ти трябва да ме обичаш – винаги, мило, ето ти 341323 доказателства. Ама ти трябва да ми даваш лично пространство – нямаш ядове, патенце, швъкай си се колкото искаш и където искаш. Ама ти си дебел – почвам на секундата диета само заради теб, любов моя. Ама ти си беден – хващам се на пет работи, нищо че ми остават 17 секунди за сън в денонощието. (Тук списъкът е много дълъг, затова ще посъкратим малко.) Накрая, когато логиката вече няма накъде да отстъпва, жената минава в масирано контранастъпление... правилно, познахте – „Зайо, ти що си без шапка бе?!“. И, освободена от гнета на безкористните ви чувства, се мята на... хм... врата на най-големия боклук, чувствайки се безгрешна като Света Дева Мария благодарение на индулгенцията на „заешкия“ аргумент. След това, естествено, по някое време ще дойде да ви реве на рамото как онзи ѝ е ср@л в душата, ноооо... важното е, че вие, опс, така де, Зайо е без шапка! 

Или пък другата ми любима тема – псевдолитературните конкурси. Задача: трябва да се награди ................ (тук попълвате името на любимец на журито, или личност, която е известна с това, че е известна, или нещо, което евентуално може да ви бъде от полза като член на някое следващо жури, или... опциите са безкрайни). Проблем: имате разказ, който заслужава първото място, ама... абе не ви кефи бе! Авторът му е неудобен, понеже не се кланя на величията, няма за какво да го ползвате или просто не е онзи гореназован Някой. Решение: Зайо, ти що си без шапка бе?! Па върви после доказвай слабостите и откровените бъгове на награденото странно нещо. Кел файда – Зайо е без шапка...

Мили деца! От моя милост да го знаете – когато човек е кьорав, и господ не може да го накара да прогледне. Без значение в коя житейска посока е насочена слепотата му. Та, когато видите някой незрящ духом, който прикрива невежеството и глупостта си със „Зайо, ти що си без шапка бе?!“, поцъкайте с език укорително и му речете „Кьор му сун табела бе, ахмакоолу?“. Не подминавайте. Понеже подобни прояви на умствена импотентност имат лошия навик да се натрупват като воденични камъни на врата на ентропията и по някое време, когато се достигне критична маса, да таковат мамата не само на собственика си. И така страдаме всички – без изключение.