Полуфабрикат

Навремето някой си в Балкантурист решил, че ще е хубаво да се измисли нещо, което да се пробутва на чужденците като родна манджа. Седнал той, почесал се по главата, поседял, поседял, па измъдрил шопската салата. Чиста проба перфекциозност... че как – бяло+зелено+червено, аа уу... булгар-булгар! (копирайт – бай Ганьо, ол райтс ризървд).

Малко по-късно във времето друга мъдра глава решила, че трябва да се измисли и друго нещо „булгар-булгар“, дето пак да стане причина да се бием в гърдите колко сме самобитни, как не крадем от комшиите нищо и как другарят чужждостранец би следвало да се юрне на бегом в китната ни родина да зяпа въпросното нещо. Седнал въпросният гений и той, почесал се по... лявото ухо, да речем, викнал си една патрЕотична шопска салата с още по-патрЕотична ракия (ся, тя ракията не е много „булгар-булгар“, ама карай, тихичко, белки не ни усетят...), впрегнал и двете си мозъчни клетки... и измъдрил леденото хоро. Същият полуфабрикат като шопската салата, ама с още повече патрЕотични подправки.

Минало още известно време и трети мъдри глави (то в България такива с лопата да ги ринеш, всеки втори е обикновен гений, а всеки трети – савант) решили, че не може то така – кулинарията ни си има „булгар-булгар“, обичаите ни си имат „булгар-булгар“... що и литературата ни да си няма „булгар-булгар“, а?! Седнали те на ракийца и шопска, почесали си дупките, с които мислят и творят, друснали му едно голо хоро... и изведнъж ги сполетяло вдъхновението!

И оттогава насетне въпросното вдъхновение не е спирало да се лее като топли кафяви вълни след вечеря в непроверявано от ХЕИ капанче на морето. То да беше само оня с дракончето, което всъщност е змей, който всъщност е ламя... опс, обърках се вече, то тая неговата псевдолитературна шизофрения и чаламбаторите му вече не я схващат, ама нейсе... Като отвориш интернетЯ, то един куп змейове са се нацвъкали. Ма разни дружки на Дългото Недоразумение, ма разни бегемами, дето мъжът им е решил да им плати издаването на книгата, белки го оставят на мира да си пие бирата с приятелите...

И така – полуфабрикат след полуфабрикат. На теория (ако вярваш на патрЕотите, дето се подмокрят само като чуят народно) – „мноу убу“, ама на практика не наяжда. Колкото и да го претоплят в умирисания студентски стол, в който се превърнаха сиели, жанети и прочие лелки с ръждясали черпаци в ръце.

Е, чат-пат поливат полуфабрикатите с пресолена глазура. Да имат по-търговски вид. Че балъците пооредяха. Сега са наред естрогенките, дето биологичният им часовник е превъртял тъпомера от цъкане и ги е накарал да изцопат две-три малки пищящи. Та заради тях специално вече маскират полуфабрикатите като торти. Разбирай – приказки. Приказки, приказки, ама... празни. Заливката им и тя понамирисва. „Не всякое злато сияе...“, опа, демек, „не всичко, което е кафяво, е шоколад“.

Че сега и цяло събитие им организирали – уж за фенове, а на практика – за самозваните „мастършефове“. Където сульо и пульо пак ще им тръбят колко са велики.

Смях в залата.

Ама лошото е, че на тая комедия само ние се смеем. А стадото купува полуфабрикатите, та пушек се вдига. С едната ръка си дава паричките, с другата – помпа егото на Шеф Ники, Шеф Мартинчо и компания.

А напомпаните стават все по-нагли. Крясъците на оня от Хелс Китчън ряпа да ядат.

Но... какво да се прави. Тъй ша е тя, Радке. Класикът беше казал „Животът ни е поп-фолк“. Пък „литературата“ ни – полуфабрикат.

Ми – яжте си го.

Ама после, като ревнете, че са ви замъчили киселини, не идвайте да ми мрънкате на мен.

Вървете при идолите си. 

400-те (?) шева: Алтернативен поглед

 

И отново продължаваме да въртим, сучем и преливаме от пусто в празно. Фейсбук се тресе от праведен гняв (предимно женски, но кой ти гледа в тия джендър-неутрални времена...), фийдовете са напращели от компетентни изказвания на всевъзможни експерти – къде квалифицирани, къде хоум-едюкейтед пред телевизора, компа и смартфона, а в парламента се чудят как да направят нещо, без да направят нищо, и възпроизвеждат на бял свят екскремент след екскремент. Както обаче осъзнахме преди време, народонаселението, особено онази, битата му част, която практикува копрофагия в големи количества, обожава екскременти. Та къде е проблемът? Логиката подсказва, че би следвало депутатските изпражнения да се приемат на „ура“, че и допълнително да си поискат. Да, ама не. Понеже от лайно до лайно има разлика. То и на Запад се надават плахи гласове, че не всичко, което се продава за чиста монета, е истина, дочуват се думици като „клевета“ и „печалбарство“, ама чак толкова грубо като Рашидов никой не бе подхождал досега. Не че бая народ не си мисли нещо подобно, но си трайка. Особено след като Джони Деп спечели с гръм и трясък срещу оная никаквица, която бе решила да се облажи от париците му. И не само, и не само...

Но да се върнем към любимата на фейсбучните активист(к)и тема. Само че този път да попрочетем някои доста неудобни въпроси и мнения, като например: 

„Аз не мога да разбера какви са тези полицаи, това е касаплък, толкова кръв, това са 400 шева, да няма една капка кръв по него. Едно ДНК да няма по него“, каза ексклузивно за bTV Добри Добрев, близък на Георги, обвинен в обезобразяването на Дебора от Стара Загора.

„Всеки престъпник би си взел ножа да го хвърли. Има нещо гнило тук“, добави Добрев. „В панелка живеят, как никой не чу, 400 шева как се правят“, попита той.

„Има толкова камери, може да го засекат, тук е и кметството. Момчето си е било тук. Те казват, че тя (Дебора) в 11 ч. е извикала 112, а той тук е засечен на рожден ден. Има доста камери в селата, навсякъде може да се види това“, добави той.

Близкият на Георги коментира и това дали обвиненията към него са правилни. „За мен не са правилни, има някаква друга намеса, защото не може да има тя трима любовници, а само единият от любовниците да е задържан. Никой не го защити това момче. Ако наистина го докажат това нещо – и аз бих го съдил, ако го е направил. Но първо да го докажат”, обясни той.

[...] „Аз как един месец ще стоя, ако моето дете ще е нарязано като салата, да чакам някой от медиите да се появи и да ми каже «елате да дадете интервю»“, попита Добрев. 

(линк към материала) 

Тъй като явно на хората не им се цъка много, ще пусна и целия анализ, на който никой не обърна внимание: 

„Красавицата и звярът“ 

(съвременна родна трагикомедия за насилие и протести)

 

Пролог: Едно красиво, младо, наивно българско момиче от златното Загоре решава да превземе света. Подготвя се: силикон в бюста, джуки, пластове грим. И щурмува живота! За съжаление най-прекия път към успеха и материалното благополучие за такива като нея днес е „най-древната професия“.

 

Първо действие: Натурална трагедия

 

„Менторът“ на момичето в новото поприще – татуиран културист, познава добре „занаята“. Той има жена и дете и условна присъда за насилие над друго момиче. Тоест за романтична любовна връзка не може да се говори – това си е чиста проба сутеньор. Той „разработва стоката“ и я разкарва с прословутото си БМВ по адреси и хотели.

Но когато момичето решава да се оттегли от „професията“, следва брутална саморазправа. Именно показния урок за останалите момичета, а не някаква имагинерна чувствена раздяла предизвиква зверската жестокост на „професионалиста“.

„Звярът“ притежава достатъчно полицейска закрила, за пореден път успява да надхитри съдебната система с фалшива експертиза... и отново е на свобода.

 

Второ действие: Почти комедия

 

7 (седем) месеца след първото действие някой посредствен „кукловод“ решава, че историята е удобна за употреба и продължение. Медиите и социалните мрежи преекспонират случката, заливат ефира и настройват съответната аудитория за протести. И без това недоволните от съдебната система и властта хора охотно „попиват“ манипулацията.

 

Трета глава: Трагикомедия

 

Стотици хора от десетина големи градове под лозунги като „Да изметем властта!“ излизат на площадите в уречения час. За да... разберат, че отново са използвани за нечии конкретни политически цели. Един партиен лидер с прякор Простото се изтипосва на протеста в столицата. Не е приет радушно, но казва пред камерите, каквото трябва. Друга подобна карикатура с прозвище Тиквата се хвали в ефира за приетия „Закон за домашно насилие“. Законът третира семейни двойки или живеещи на семейни начала и е неприложим в случая. Но какво значи това за юридически неграмотен „ерудит“ с пожарникарско образование и празна кратуна на раменете!

 

Епилог - статичен

 

Насилникът – ще полежи някой и друг месец в затвора. Но няма да промени нито „професията“, нито отношението си към подопечните момичета.

Момичето – дано след кървавата драма и преживения ужас се възстанови и преосмисли плановете си за лесен успех в живота!

Протестиращите – вече много от тях сглобяват мозайката, прозират истината и се чувстват употребени.

Политиците – Разбират, че евтините сценарии „по действителен случай“ няма да помогнат да узаконят противоестествената Истанбулска конвенция – решението на Конституционния съд е недвусмислено!

Така без особени колизии и промени завършва нашата българска драматична творба... 

(линк към оригиналната публикация) 

Почнахте ли да се замисляте? Не? Ама няма проблеми, продължаваме с цитатите: 

Тия дни ща – не ща научих всичко за нощните дискотеки в Стара Загора, за любовта, ревността и местното правосъдие. Тия живеят, като в Деветдесетте години – мутри, кифли и средновековни изтезания, обгрижвани от снизходителни магистрати. Съвременната редакция на „Секс, наркотици и рокендрол“ при тях е „Увехнали от анаболите пишки, амфетки и чалга“. Като не можеш да я скъсаш от любов - срежи я с ножчето! Като не умееш да я погалиш по косата – острижи я! А момичето красиво, много красиво...

 Целата работа станала преди месец, ама сега се сетила Мара да се побара. Специалистите по ковид се оказаха и спецове по съдебна медицина, само който го мързя, не брои шевове и не смета телесни повреди. Телевизия, радио и социални мрежи забъркаха мазен гювеч от „Ромео и Жулиета“, „Отело“ и „Тексаското клане“.

 Нещата май са много по-прозаични и зловещи. Има организирана престъпост, платена любов, политически чадър и безразлично общество. Тая простотия със стригането на жени се оказва регламентирано наказание в ъндърграунда, в града имало и други случаи, а след два дни такъв случай цъфна на другия край на страната, в родния Видин.

 Светкавично се организираха протести в различни градове, а в София цъфна Кире с Кировица, той ухилен до клепарестите си уши, тя кисела. Уж поводът е трагичен, а протестиращите весели, като на панаир. Лека-полека мъглата взе да се вдига, протестът всъщност се оказа в подкрепа на Истанбулската конфекция.

 Направиха се спешна козметика на законите – вдигнаха срока на наказанията до 6 години. За сравнение, в някои щати на Америка и в Англия такива действия ги наричат изтезания и дават доживотна.

 Въведе се понятието „интимна връзка“ и май се оказва, че кучето ми може да ме съди, щото по новите критерии сме в интимна връзка, но може и да не съм разбрал нещо. Не е страшно, че аз не разбирам от право, страшно, е че политиците не разбират.

 Накрая уволниха доктора. В нашата държава докторите и Путин са виновни за всичко. На Путин на можем да му направим нищо, но докторите са под ръка и са напълно беззащитни. Те затова повечето избягаха в чужбина и в политиката, та медицината я поеха сайтове, диетолози и ходжи. Да не се чудим на смъртността, не за друго. 

(линк към репоста на Генчо Петков, понеже оригиналният пост на Владимир Тупавичаров е недостъпен – вероятно някоя гнида го е докладвала)

Ама то всъщност се оказа, че прословутите 400 шева не са 400 шева... 😮 „Лекарят уточни, че не може да каже точно колко шева е направил, но са били около 20 рани, достатъчно дълги и да поемат 20 конеца . «Но ние не броим конци»“. (пруф) 

Още искате ли? Или сте добри кончета и си харесвате капаците?

За неразбралите (за пореден път): НЕ ГО ЗАЩИТАВАМ тоя нацепин бе! И МРАЗЯ насилието над жени. Просто търся алтернативни мнения. Понеже когато ставо овце почва да блее по един начин, на мига почвам да се съмнявам, че има нещо гнило. 

Като например: любимата ми тоалетна аналогия — когато личност от женски пол бръкне в клозета и си извади ръката оцапана с лайна, трябва ли да е чак толкова изненадана? Какво е очаквала да се случи — канализацията по някакъв магически начин да ѝ направи ноктопластика ли? И трябва ли да обвиняваме само говната, ако случайно стане инфекция и на търсачката на силни усещания ѝ отрежат ръката? Вместо да се запитаме за чий клин ѝ е било да бърка в цукалото на първо място?

И като попрочетем това-онова (а не само одобрената и цензурирана информация), виждаме, че не само аз (дето пак ще ме обявят за хейтър) мисля мааааалко по-различно от масата...

... Абе алтернативни мнения много, стига да има хора с непървосигнално реагиращи кортекси.

Но, разбира се, много по-лесно е да се правиш на дълбоко засегнат и да смърдиш във Фейсбук от къщи на три ракии. Или да ходиш по протести, без да знаеш за чий протестираш, ама пък е хипстърско и модерно. 

Лирично отклонение: Апропо, от цялата работа най-печеливши са издателство Клозет 45. Защото покрай цялата тая дандания с Дебора, Гошко ПатрЕота и всички ошамарени жени, които изведнъж решиха да правят нашенско #MeToo, ама като пазарувано от АлиЕкспрес, ония малоумници, които повярваха, че другият Гошко – Господинов – е много талантлив и гениален и хукнаха презглава да си купуват оная жалка пародия на литература, забравиха да пишат във фейса, че като са изчели фекала на бат’ Георги, са останали крайно разочаровани и са преназначили списуванието по предназначение, а именно – в нужника, на гвоздея, за забърсване на онази неблагоприлична част на тялото, с която очевидно Господинов е писал въпросното парцалче...

Ъпдейт: Още малко класика от Генчо Петков 🌞

Ако момата кръшка, момъка ще трябва да я пребие преди 60-тия ден и да се раздели с нея!, за да не попадне в категория "интимна връзка"

Отделно, всяко начало на "интимна връзка" ще трябва нотариално да се завери като дата и час.

п.п. Без нотариално заверена интимна връзка с дата час и минути , не е ясно кога изтичат 60 дни.

Нотариуса задължително присъства на акта с часовник в ръка

Отчита се от началото му. Ако е неуспешен първият акт, изчаква се 1 час и се повтаря.

... и така продължава, докато се регистрира началото на интимната връзка. 

„Всеки сам си преценЯ“

Типичното за булгаристанеца с промито подобие на мозък изреченийце „Всеки сам си преценЯ“, познато ни от периода на ковид-ваксините, отново се изроди в публичното пространство. Този път по адрес на грандоманското издрисъче на гения от ямболските села Георги Господинов, удостоено с някакво подобие на награда. То че 99.999% от прелистилите въпросните вторични суровини не са разбрали книгата — ясно. Не че в нея има нещо за разбиране. То че ги е срам да си го признаят — срам ги е. Но, както е казал другият Георги — коминтерновският другар Георги Димитров а.к.а. Гошо Тарабата, „нападението е най-добрата отбрана“. И почват самообявилите се за литературни познавачи да ръсят глупост след глупост. Първо обвиняват всички, които не харесват въпросното извращение, за завистливи. Видите ли, завиждали сме били на самобитния талант на лицето ГГ, че бил получил международно признание. (То пък големият келепир, че са те наредили сред транс-автор[к]и и разни от малцинствата, ма нейсе.) След това се почва с добре познатото ни патриотарство — биене в гърдите в стил „булгар-булгар“, така добре описано от Алеко (само че фенчетата на Гошко Ямболлията това не го схващат, а напротив, преиначават смисъла на думите на Щастливеца по тертип „как дяволът чете евангелието“). И накрая, останали без думи, затапват цялото си малоумие с класиката „Всеки сам си преценЯ“. Подтекстът тук е, сещайте се, нашето мнение е меродавно, ние оценяваме, пък който не може, негова си работа. На това му се вика „пасивна агресия“ на речника на психолозите. Само че истерясалите гъзоблизци на бат Жоро и останалите от неговата квазизвездна величина (клоняща към нулева, що се касае до наличието на изобщо някакво измеримо количество талант у тях) не са за психолози, а направо за психиатри. Понеже трябва много да те хапе щъркела, че да си мислиш, че с твоите прочетени пет книжки за оцветяване накръст може да даваш компетентно мнение за някакво си псевдоелитарно парчалче, наградено с някакво подобие на награда по същата схема, по която Холивуд дава Оскари на филми с нетрадиционни в сексуално отношение персонажи, леко мургави елементи и отчаяни съпруги, борещи се за свобода, братство и равенство, въпреки че никой не им го  отрича. Политкоректност, мадафака. Баси късмета е извадил ГГ, че тази година сред претендентите не е имало еднокрака негърка-лесбийка, болна от СПИН. Или, в тоя ред на мисли, някакво писанийце, поне мъъъъничко по-кадърно от неговото. Та — джакпот. Хайде сега Клозет 45 ще издадат допечатка на набедения за бестселър дрисък, ще му шибнат една главозамайваща цена, та белки си запълнят дупките в бюджета до 2418 година... а стадото с бойно блеене „Всеки сам си преценЯ“ ще се юрне към книжарниците и ще купува в захлас. И тези боклучета така и ще си останат да събират прах на нощните им шкафчета — също както Петдесетте нюанса сиво бе най-захвърляната книга в историята (справка — Гугъл). Но какво от това? Щетата вече е нанесена. Парите са изхарчени. Хвърлени на вятъра. Потънали във Времеубежището на ГГ. Жилет 69 се радват, потупват по главичката ямболския Сартр и подписват договор за още пет-шестнадесет подобни простотийки. Всички са доволни. С изключение на истинските писатели, необединени в картела на сиелци и останалите монополисти. Понеже с всеки подобен запъртък драгият читател все по-често и по-често ще подминава рафтовете с нова българска литература. Защото ще приема за даденост, че всеки български автор бълва същите фъшкии, като Господинов, Карабашлиев, Милен Русков и прочие (за клиничните случаи като Розмари де Мео и Милена Лалева няма да говорим — там трябва да се произнесат компетентни медицински лица). Но... след нас и потоп, нали? Важното е да си продадем тиражчето.

Едит: И, да, наистина, всеки сам си преценЯ. Аз например съм преценил, че не искам да съм конформист, копрофаг и анал-лизатор като кафявата псевдоинтелигентска маса. За другите не знам.

Още за графоманите

Има едно много хубаво мемче, което се върти из интернет — „Стига сте правили тъпунгерите известни“. Като го видят, повечето хора си мислят за разни светски маргинали от рода на Брадатата Емили, Тризначките, Наталия Кобилкина и други родни и международни „звезди“ от тоалетна величина. Наскоро обаче някакви хора се опитаха да направят реанимация на друг труп от въпросното съзвездие, толкова залязъл, че дори и апологетите му бяха забравили за съществуването му — литературният колос, ако се вярва на уеб-дитирамбите, Ники Теллалов. Човекът, който е известен с това, че е известен. Създал едно-две произведенийца по времето, когато се бе отворила ниша за българско етно-фентъзи (сещате се — лук, чесън, шкембе чорба, баба Калинка и вещерчето Прокопи, с други думи, „Властелинът на пръстените“ от АлиЕкспрес) и повлякъл зад себе си вълна от роднопоклонници, пишман-патрЕоти и като цяло хора, пред които Волен Сидеров изглежда като смирено първолаче в кабинета на директорката. Въпросните издрисъци обаче така и не станаха световни бестселъри (изненада единствено за заслепените им псевдофенове) и лицето Теллалов потъна в блажено забвение, оттегляйки се в родното си село и редейки, по спомени на очевидци, анархистки памфлети за любителите на световните конспирации.

Наскоро обаче някой си там, неизвестно кой, реши, че трябва да вдъхне нов живот на въпросния мъртвороден „класик“ и изкара на бял свят изсмукан от среден пръст и изнасилен до безобразие квазискандал — видите ли, прословутото „Драконче“ на Теллалов (между другото, все още никой не е успял да ми обясни защо, щом като Ники е толкова голям патрЕот, свободното му съчинение не се казва „Да пробудиш змей/ламя/самодива“ или нещо друго от измъчения ни роден фолклор...) било притикано в учебната програма, пък там, о, ужас, имало думата, започваща с „Ч“! Шок! БОМБА! Учениците, които слушат Ицо Хазарта и други подобни рапърски извращения, в които се псува повече, отколкото пъти поп се сеща за мъжко дупе, били прочели Думата, Започваща с „Ч“!!! (Те биха се зарадвали и още повече, ама и сексуалните сцени на Теллалов са също като останалата част от повествованието му — скучни, безинтересни и сякаш извадени от съветски роман за Втората световна война). И в резултат на това сума ти дни се вихри една дискусия, хвърлат разфрендвания във ФБ, изобщо, драма като в  „Съдебен спор“ и „Море от любов“. Само да си напукаш пуканки и да гледаш сеир.

Само че на мен не ми е до сеир. Защото този цирк го гледам от поне десетина години насам, ако не и повече. Разни хора, чиито глави са толкова надълбоко в задниците им, че и Индиана Джоунс не може да ги открие, обикалят насам-натам с пръсти, заврени в гореспоменатото място, и се чудят кого от въпросните мижави хорица да обявят за гениален. То не бяха разни самоназначили се за класици писателчета, то не бяха поети, чиято поезия действа по-добре от дуфалак и ипекак на стомашно-чревния тракт, то не бяха отчаяни съпруги и бегемами, които си мислят, че като дращят по ред на ден между сменянето на нааканите памперси, стават егати великите... И средностатистическият читател, чиято глава също е завряна доста навътре в глутеус максимуса му, се подлъгва на кохортите самозвани критици и славослови въпросните дрисльовци на лягане и на ставане, във фейсбуци и блогове, по телевизийки и радийца, само дето билборди не е опънал пред ендекато, че да ходят там графоманомолците да казат по някоя-друга молитва за здраве и берекет на любимците им.

Само че, ако извади нос от незабърсаните дупки на бездарията, ако надигне главица (нищо че има възможност сабя да я посече, ако вярваме на страхливата беге-поговорка) и надзърне извън кафявата действителност, към която е привикнал, и отвори очета, средностатистическият читател ще остане мнооого изненадан. Ще разбере, че освен теллаловци, георгигосподиновци и карабашлиевци има и други, които пишат, и то значително, да не използвам друга дума, по-кадърно от тях. Ще разбере, че освен кварталния дядо-графоман, издал 43536 стихосбирки с финансовата помощ на сина си и местния пенсионерски клуб, има и други поети, които не римуват „полковник“ с „подполковник“ и в стиховете им има душа, не печатарско мастило. Ще разбере, че не е задължително цял живот да се държиш като незадоволена тийнейджърка и да пищиш от възторг при вида на поредния полуфабрикат, който ти сервира фабриката за изпражнения.

Надеждата умирала последна. Затова все още не съм спрял да се надявам, че един ден (желателно в рамките на моя живот, а не след стотина години) това ще се случи.

И за финал — помните ли оня лаф, че няма за какво да си говорите с човек, с който ви делят два вагона книги? Е, ако въпросният влак е натоварен с три тона вторични суровини от рода на „Стопанката на Господ“ и „Живот в скалите“, гореспоменатата сентенция също е в сила.