Полуфабрикат

Навремето някой си в Балкантурист решил, че ще е хубаво да се измисли нещо, което да се пробутва на чужденците като родна манджа. Седнал той, почесал се по главата, поседял, поседял, па измъдрил шопската салата. Чиста проба перфекциозност... че как – бяло+зелено+червено, аа уу... булгар-булгар! (копирайт – бай Ганьо, ол райтс ризървд).

Малко по-късно във времето друга мъдра глава решила, че трябва да се измисли и друго нещо „булгар-булгар“, дето пак да стане причина да се бием в гърдите колко сме самобитни, как не крадем от комшиите нищо и как другарят чужждостранец би следвало да се юрне на бегом в китната ни родина да зяпа въпросното нещо. Седнал въпросният гений и той, почесал се по... лявото ухо, да речем, викнал си една патрЕотична шопска салата с още по-патрЕотична ракия (ся, тя ракията не е много „булгар-булгар“, ама карай, тихичко, белки не ни усетят...), впрегнал и двете си мозъчни клетки... и измъдрил леденото хоро. Същият полуфабрикат като шопската салата, ама с още повече патрЕотични подправки.

Минало още известно време и трети мъдри глави (то в България такива с лопата да ги ринеш, всеки втори е обикновен гений, а всеки трети – савант) решили, че не може то така – кулинарията ни си има „булгар-булгар“, обичаите ни си имат „булгар-булгар“... що и литературата ни да си няма „булгар-булгар“, а?! Седнали те на ракийца и шопска, почесали си дупките, с които мислят и творят, друснали му едно голо хоро... и изведнъж ги сполетяло вдъхновението!

И оттогава насетне въпросното вдъхновение не е спирало да се лее като топли кафяви вълни след вечеря в непроверявано от ХЕИ капанче на морето. То да беше само оня с дракончето, което всъщност е змей, който всъщност е ламя... опс, обърках се вече, то тая неговата псевдолитературна шизофрения и чаламбаторите му вече не я схващат, ама нейсе... Като отвориш интернетЯ, то един куп змейове са се нацвъкали. Ма разни дружки на Дългото Недоразумение, ма разни бегемами, дето мъжът им е решил да им плати издаването на книгата, белки го оставят на мира да си пие бирата с приятелите...

И така – полуфабрикат след полуфабрикат. На теория (ако вярваш на патрЕотите, дето се подмокрят само като чуят народно) – „мноу убу“, ама на практика не наяжда. Колкото и да го претоплят в умирисания студентски стол, в който се превърнаха сиели, жанети и прочие лелки с ръждясали черпаци в ръце.

Е, чат-пат поливат полуфабрикатите с пресолена глазура. Да имат по-търговски вид. Че балъците пооредяха. Сега са наред естрогенките, дето биологичният им часовник е превъртял тъпомера от цъкане и ги е накарал да изцопат две-три малки пищящи. Та заради тях специално вече маскират полуфабрикатите като торти. Разбирай – приказки. Приказки, приказки, ама... празни. Заливката им и тя понамирисва. „Не всякое злато сияе...“, опа, демек, „не всичко, което е кафяво, е шоколад“.

Че сега и цяло събитие им организирали – уж за фенове, а на практика – за самозваните „мастършефове“. Където сульо и пульо пак ще им тръбят колко са велики.

Смях в залата.

Ама лошото е, че на тая комедия само ние се смеем. А стадото купува полуфабрикатите, та пушек се вдига. С едната ръка си дава паричките, с другата – помпа егото на Шеф Ники, Шеф Мартинчо и компания.

А напомпаните стават все по-нагли. Крясъците на оня от Хелс Китчън ряпа да ядат.

Но... какво да се прави. Тъй ша е тя, Радке. Класикът беше казал „Животът ни е поп-фолк“. Пък „литературата“ ни – полуфабрикат.

Ми – яжте си го.

Ама после, като ревнете, че са ви замъчили киселини, не идвайте да ми мрънкате на мен.

Вървете при идолите си. 

Happy, Happy Helloween!

 

(да бе, знам, че е рано за Halloween 😂 Просто е време за малко „Искрено и лично“, гарнирано с поредната дозичка здравословен хейтец 😂)

 

Годината беше 1988. Беше началото на октомври и тъкмо бях на път да навърша четиринадесет (мда, така е, набор 1974 съм, не вадете калкулаторите... 😂 А, и между другото съм роден почти на Halloween, в ранните часове на 1-и ноември 🌞). Вече бях започнал полека-лека да откривам твърдата музика, благодарение на „комунистическия Спотифай“ – с други думи, VEF-а* на баща ми, лека им пръст и на двамата. По дългите вълни** в Стара Загора чат-пат долитаха разни благинки, доста по-тежки от любимите на татко битълси – Scorpions, Deep Purple, Rainbow... Постепенно все повече и повече се зарибявах по онова, което чувах... ала все още имах известни колебания – все пак си харесвах и Modern Talking, и Bee Gees, и Сандра... пък да не говорим за Си Си Кеч и Сабрина, с които се бях запознал покрай плакатите им в старозагорските рейсове 😇 Бях закърмен от малък и с Елвис и оперна музика (респективно покрай баща ми и майка ми), в ефира постоянно се въртяха нелоши парчета – на Васил Найденов, братя Аргирови, Тоника СВ... С други думи, изборът накъде невръстното ми съзнание да насочи предпочитанията си беше доста труден 😂

Да минем обаче по същество.

Та значи в онази далечна 1988 година един приятел на баща ми, вече даже не си спомням и името му, се върна от чужбина (мисля, че беше от Швеция, но не съм много сигурен...) и понеже знаеше за новонапиращите ми музикални пристрастия, като подарък за рождения ми ден ми тикна тайно една касетка и рече: „Прибирай и гледай да не те надушат, че да не вземат да смърдят на татко ти...! Това са някакви шваби, миналата година тавата им е била абсолютен шлагер и сега правят втора част. Първата не можах да ти я намеря, че се беше изкупила, ама това е чисто ново, сигурно ти ще си първият в България, който ще го слуша!“.

Ти да видиш... Смесени чувства – от една страна, хубаво, че щях да чуя нещо „оттам“... от друга обаче... бляк! Немци! Немски език! Покрай фанатизма на майка ми вече бях успял да го намразя, ама както си пишеше по дебелите книги. Гнус и отврат! Все едно пиян фелдфебел ти се кара 🤮 (лирично отклонение: Винаги съм казвал, че немският е създаден единствено и само с три цели: 1) Карл Велики да си говори на конете; 2) Да правят немско порно; 3) Rammstein да пеят на него. Четвърта цел просто няма. Това не е език, а извращение.)

Хмммм...

Ама пък на обложката не пише на немски?! (Нали го учех тоя прокълнат език от детската градина, все щях да го разпозная...)

Баси.

Бе... мечка страх, мен не... я да видим за какво става въпрос.

Тогава още не бях събрал парички да си купя онова любимо бойно двукасетъчно Sharp-че, което още не мога да го прежаля 😥 Ами! Отде такива екстри! Върхът на възможностите ми беше една Электроника 302-1:

Ужасен ужас, както би казал колегата Сашо Шабов 😂 Звукът беше моно, като изваден от бидон, машинарията плюскаше батерии като прегладняло прасе – говна, но... но пък си беше моят 🌞

Та тикнах аз касетката в горедемонстрираното чудо на съветския технически гений, натиснах Start и...

Майко мила.

Eagle Fly Free!

You Always Walk Alone!

We Got the Right!

March of Time!

Чук след чук! Красота след красота!

А след това и...................

 

Тогава още не знаех, че присъствам на раждането на пауър метъла като жанр. И на прохождането на една легенда, която щеше да вдъхнови стотици и хиляди души по света да се опитат да станат вокалисти и поне малко да се доближат до неговата гениалност – Негово Величество Михаел Киске. Единственият, неповторимият и незаменимият вокал на Helloween, на когото лицето Андреас Дерис не е достоен да лъска калните обувки и да пере потните след концерт долни гащи. Човекът – тийнейджърът!!! – който на няма и 18 години вече бе изпял най-великите химни на метъла.

Но това тогава не го знаех.

Нямаше интернет, списание „Ритъм“ плахичко прохождаше и се опитваше да се ебава по комсомолски с хард-рока, по хубавите дълговълнови радиостанции пускаха хубава музика, но с коментар на душмански, неразбираем език...

Но какво от това?!

Майната му!

Тогава просто слушах, слушах, слушах... 😍

Слушам и досега.

Вярно, вече слушам дигитални Hi-Res рилийзи с ремастериран звук, през Спотифай или Tidal, по „тубата“ или най-нагло свалени от рутракера 😇.

Вече разбирам и какво пеят 😂 (лирично отклонение: всъщност голяма част от желанието ми напук на маман да почна да уча английски, а не прокълнатия немски, се дължи на музиката... и на Helloween до голяма степен... така че следващия път, когато четете преведена от мен книга, си пуснете Helloween и благодарете на Киске, Хансен, Вайки, Маркус и Инго, светла му памет 😥)

Вече съм слушал и всичките им албуми, не само втория Keeper 😂 (дори и онези с лицето Андреас Дерис, дано Pink Cream да си го приберат по-скоро и да не го пускат повече да резилѝ нормалните групи 🤮)

Вече съм бил на толкова техни концерти, че не мога да ги преброя. Някой с отвратителен звук, други с поносим (все още чакам перфектния озвучител, благодарение на който ще се чуват всички китари и ако може, ама само ако може, и вокала 😂).

Вече всяка сутрин проверявам във Фейсбук и Инстаграм какво е публикувала групата.

Но...

Но!!!

Всеки път, когато чуя тази песен (а я чувам доста често, защото освен че си я пускам по 654132 пъти на ден, съм си я сложил и за рингтон 😂), се връщам мислено назад във времето, когато за пръв път слушах ли, слушах този перфектен албум на разбрицаната Электроника и в главата ми се въртеше само една мисъл: „Боже, колко прекрасно е това...!“.

Та, между другото, не се чудете, когато следващия път прочетете или чуете от мен нелицеприятни слова относно някое псевдомузикално извращение – Nirvana, Soundgarden, System of a Dawn, Godsmack, П.И.Ф., Odd Crew... Това, мили мои, е всичко друго, но не и метъл. Дори не е и рок. То и музика не е, да си кажем правичката. Това са смотани еднодневки-полуфабрикати, претопляни и поддържани изкуствено живи от група хорица, които разбират от музика, колкото аз разбирам от ядрена физика. Хора, които са били в ергенските кюлоти на баща си, когато се правеше истински метъл.

Но... пуста демокрация. Пуст плурализъм. Всеки има право на собствен вкус. Ето, например, има хора, които предпочитат да ядат фъшкии, да пият топла бира, да слушат Уен Ейнджълс Дизърв ту Дай (или както там се казваше онази нелепо скалъпена перверзия) и да правят секс с овце. Ми кво... всеки сам си преценЯ.

Аз обаче през целия си съзнателен живот слушам музика. Още от малък, когато майка ми ме водеше в старозагорската опера, през магнетофонните ролки и касетките в ученическите и студентските ми години, та чааак досега, с вече споменатите Spotify, Tidal, YouTube и прочие. Не излизам от вкъщи без слушалки и на ден минимум три часа ми минават в ровене из нета и издирване на нови или сравнително нови перли от рода на Induction, Icon of Sin, Freedom Call и т.н. С други думи и по-накратко казано, мен с говна, топла бира и хипстърски метъл не можеш ме излъга.

Затова – наздраве за Helloween, наздраве за Михи Киске и да са ни живи и здрави поне още толкова годинки! 🌞 Че като гледам какви пръдни се котират сред така наречените метъли от новото поколение... дупе да ни е яко, ако само такива мухи-лайнарки продължат да се въдят.

Въпреки че въпросът кои точно са пръдните, кои – лайната и кои – мухите-лайнарки, е доста спорен...

 

---

* VEF – акроним за Valsts elektrotehniskā fabrika, фабрика-производител на електроуреди в Рига, Латвия. Основана е през 1919 г. Най-известната ѝ продукция, поне в комунистическа България, беше радиоприемникът ВЕФ 206:

 
** Дългите вълни (ДВ / LW) са предназначени за монофонично радиоразпръскване с амплитудна модулация ДВ-АМ в честотен обхват 148.5-285 kHz (0.1485-0.2850 MHz). Предаването на дълговълнови предавателни станции могат да бъдат приемани на разстояние до няколко хиляди километра, при което сигнала затихва бавно и плавно.

400-те (?) шева: Алтернативен поглед

 

И отново продължаваме да въртим, сучем и преливаме от пусто в празно. Фейсбук се тресе от праведен гняв (предимно женски, но кой ти гледа в тия джендър-неутрални времена...), фийдовете са напращели от компетентни изказвания на всевъзможни експерти – къде квалифицирани, къде хоум-едюкейтед пред телевизора, компа и смартфона, а в парламента се чудят как да направят нещо, без да направят нищо, и възпроизвеждат на бял свят екскремент след екскремент. Както обаче осъзнахме преди време, народонаселението, особено онази, битата му част, която практикува копрофагия в големи количества, обожава екскременти. Та къде е проблемът? Логиката подсказва, че би следвало депутатските изпражнения да се приемат на „ура“, че и допълнително да си поискат. Да, ама не. Понеже от лайно до лайно има разлика. То и на Запад се надават плахи гласове, че не всичко, което се продава за чиста монета, е истина, дочуват се думици като „клевета“ и „печалбарство“, ама чак толкова грубо като Рашидов никой не бе подхождал досега. Не че бая народ не си мисли нещо подобно, но си трайка. Особено след като Джони Деп спечели с гръм и трясък срещу оная никаквица, която бе решила да се облажи от париците му. И не само, и не само...

Но да се върнем към любимата на фейсбучните активист(к)и тема. Само че този път да попрочетем някои доста неудобни въпроси и мнения, като например: 

„Аз не мога да разбера какви са тези полицаи, това е касаплък, толкова кръв, това са 400 шева, да няма една капка кръв по него. Едно ДНК да няма по него“, каза ексклузивно за bTV Добри Добрев, близък на Георги, обвинен в обезобразяването на Дебора от Стара Загора.

„Всеки престъпник би си взел ножа да го хвърли. Има нещо гнило тук“, добави Добрев. „В панелка живеят, как никой не чу, 400 шева как се правят“, попита той.

„Има толкова камери, може да го засекат, тук е и кметството. Момчето си е било тук. Те казват, че тя (Дебора) в 11 ч. е извикала 112, а той тук е засечен на рожден ден. Има доста камери в селата, навсякъде може да се види това“, добави той.

Близкият на Георги коментира и това дали обвиненията към него са правилни. „За мен не са правилни, има някаква друга намеса, защото не може да има тя трима любовници, а само единият от любовниците да е задържан. Никой не го защити това момче. Ако наистина го докажат това нещо – и аз бих го съдил, ако го е направил. Но първо да го докажат”, обясни той.

[...] „Аз как един месец ще стоя, ако моето дете ще е нарязано като салата, да чакам някой от медиите да се появи и да ми каже «елате да дадете интервю»“, попита Добрев. 

(линк към материала) 

Тъй като явно на хората не им се цъка много, ще пусна и целия анализ, на който никой не обърна внимание: 

„Красавицата и звярът“ 

(съвременна родна трагикомедия за насилие и протести)

 

Пролог: Едно красиво, младо, наивно българско момиче от златното Загоре решава да превземе света. Подготвя се: силикон в бюста, джуки, пластове грим. И щурмува живота! За съжаление най-прекия път към успеха и материалното благополучие за такива като нея днес е „най-древната професия“.

 

Първо действие: Натурална трагедия

 

„Менторът“ на момичето в новото поприще – татуиран културист, познава добре „занаята“. Той има жена и дете и условна присъда за насилие над друго момиче. Тоест за романтична любовна връзка не може да се говори – това си е чиста проба сутеньор. Той „разработва стоката“ и я разкарва с прословутото си БМВ по адреси и хотели.

Но когато момичето решава да се оттегли от „професията“, следва брутална саморазправа. Именно показния урок за останалите момичета, а не някаква имагинерна чувствена раздяла предизвиква зверската жестокост на „професионалиста“.

„Звярът“ притежава достатъчно полицейска закрила, за пореден път успява да надхитри съдебната система с фалшива експертиза... и отново е на свобода.

 

Второ действие: Почти комедия

 

7 (седем) месеца след първото действие някой посредствен „кукловод“ решава, че историята е удобна за употреба и продължение. Медиите и социалните мрежи преекспонират случката, заливат ефира и настройват съответната аудитория за протести. И без това недоволните от съдебната система и властта хора охотно „попиват“ манипулацията.

 

Трета глава: Трагикомедия

 

Стотици хора от десетина големи градове под лозунги като „Да изметем властта!“ излизат на площадите в уречения час. За да... разберат, че отново са използвани за нечии конкретни политически цели. Един партиен лидер с прякор Простото се изтипосва на протеста в столицата. Не е приет радушно, но казва пред камерите, каквото трябва. Друга подобна карикатура с прозвище Тиквата се хвали в ефира за приетия „Закон за домашно насилие“. Законът третира семейни двойки или живеещи на семейни начала и е неприложим в случая. Но какво значи това за юридически неграмотен „ерудит“ с пожарникарско образование и празна кратуна на раменете!

 

Епилог - статичен

 

Насилникът – ще полежи някой и друг месец в затвора. Но няма да промени нито „професията“, нито отношението си към подопечните момичета.

Момичето – дано след кървавата драма и преживения ужас се възстанови и преосмисли плановете си за лесен успех в живота!

Протестиращите – вече много от тях сглобяват мозайката, прозират истината и се чувстват употребени.

Политиците – Разбират, че евтините сценарии „по действителен случай“ няма да помогнат да узаконят противоестествената Истанбулска конвенция – решението на Конституционния съд е недвусмислено!

Така без особени колизии и промени завършва нашата българска драматична творба... 

(линк към оригиналната публикация) 

Почнахте ли да се замисляте? Не? Ама няма проблеми, продължаваме с цитатите: 

Тия дни ща – не ща научих всичко за нощните дискотеки в Стара Загора, за любовта, ревността и местното правосъдие. Тия живеят, като в Деветдесетте години – мутри, кифли и средновековни изтезания, обгрижвани от снизходителни магистрати. Съвременната редакция на „Секс, наркотици и рокендрол“ при тях е „Увехнали от анаболите пишки, амфетки и чалга“. Като не можеш да я скъсаш от любов - срежи я с ножчето! Като не умееш да я погалиш по косата – острижи я! А момичето красиво, много красиво...

 Целата работа станала преди месец, ама сега се сетила Мара да се побара. Специалистите по ковид се оказаха и спецове по съдебна медицина, само който го мързя, не брои шевове и не смета телесни повреди. Телевизия, радио и социални мрежи забъркаха мазен гювеч от „Ромео и Жулиета“, „Отело“ и „Тексаското клане“.

 Нещата май са много по-прозаични и зловещи. Има организирана престъпост, платена любов, политически чадър и безразлично общество. Тая простотия със стригането на жени се оказва регламентирано наказание в ъндърграунда, в града имало и други случаи, а след два дни такъв случай цъфна на другия край на страната, в родния Видин.

 Светкавично се организираха протести в различни градове, а в София цъфна Кире с Кировица, той ухилен до клепарестите си уши, тя кисела. Уж поводът е трагичен, а протестиращите весели, като на панаир. Лека-полека мъглата взе да се вдига, протестът всъщност се оказа в подкрепа на Истанбулската конфекция.

 Направиха се спешна козметика на законите – вдигнаха срока на наказанията до 6 години. За сравнение, в някои щати на Америка и в Англия такива действия ги наричат изтезания и дават доживотна.

 Въведе се понятието „интимна връзка“ и май се оказва, че кучето ми може да ме съди, щото по новите критерии сме в интимна връзка, но може и да не съм разбрал нещо. Не е страшно, че аз не разбирам от право, страшно, е че политиците не разбират.

 Накрая уволниха доктора. В нашата държава докторите и Путин са виновни за всичко. На Путин на можем да му направим нищо, но докторите са под ръка и са напълно беззащитни. Те затова повечето избягаха в чужбина и в политиката, та медицината я поеха сайтове, диетолози и ходжи. Да не се чудим на смъртността, не за друго. 

(линк към репоста на Генчо Петков, понеже оригиналният пост на Владимир Тупавичаров е недостъпен – вероятно някоя гнида го е докладвала)

Ама то всъщност се оказа, че прословутите 400 шева не са 400 шева... 😮 „Лекарят уточни, че не може да каже точно колко шева е направил, но са били около 20 рани, достатъчно дълги и да поемат 20 конеца . «Но ние не броим конци»“. (пруф) 

Още искате ли? Или сте добри кончета и си харесвате капаците?

За неразбралите (за пореден път): НЕ ГО ЗАЩИТАВАМ тоя нацепин бе! И МРАЗЯ насилието над жени. Просто търся алтернативни мнения. Понеже когато ставо овце почва да блее по един начин, на мига почвам да се съмнявам, че има нещо гнило. 

Като например: любимата ми тоалетна аналогия — когато личност от женски пол бръкне в клозета и си извади ръката оцапана с лайна, трябва ли да е чак толкова изненадана? Какво е очаквала да се случи — канализацията по някакъв магически начин да ѝ направи ноктопластика ли? И трябва ли да обвиняваме само говната, ако случайно стане инфекция и на търсачката на силни усещания ѝ отрежат ръката? Вместо да се запитаме за чий клин ѝ е било да бърка в цукалото на първо място?

И като попрочетем това-онова (а не само одобрената и цензурирана информация), виждаме, че не само аз (дето пак ще ме обявят за хейтър) мисля мааааалко по-различно от масата...

... Абе алтернативни мнения много, стига да има хора с непървосигнално реагиращи кортекси.

Но, разбира се, много по-лесно е да се правиш на дълбоко засегнат и да смърдиш във Фейсбук от къщи на три ракии. Или да ходиш по протести, без да знаеш за чий протестираш, ама пък е хипстърско и модерно. 

Лирично отклонение: Апропо, от цялата работа най-печеливши са издателство Клозет 45. Защото покрай цялата тая дандания с Дебора, Гошко ПатрЕота и всички ошамарени жени, които изведнъж решиха да правят нашенско #MeToo, ама като пазарувано от АлиЕкспрес, ония малоумници, които повярваха, че другият Гошко – Господинов – е много талантлив и гениален и хукнаха презглава да си купуват оная жалка пародия на литература, забравиха да пишат във фейса, че като са изчели фекала на бат’ Георги, са останали крайно разочаровани и са преназначили списуванието по предназначение, а именно – в нужника, на гвоздея, за забърсване на онази неблагоприлична част на тялото, с която очевидно Господинов е писал въпросното парцалче...

Ъпдейт: Още малко класика от Генчо Петков 🌞

Ако момата кръшка, момъка ще трябва да я пребие преди 60-тия ден и да се раздели с нея!, за да не попадне в категория "интимна връзка"

Отделно, всяко начало на "интимна връзка" ще трябва нотариално да се завери като дата и час.

п.п. Без нотариално заверена интимна връзка с дата час и минути , не е ясно кога изтичат 60 дни.

Нотариуса задължително присъства на акта с часовник в ръка

Отчита се от началото му. Ако е неуспешен първият акт, изчаква се 1 час и се повтаря.

... и така продължава, докато се регистрира началото на интимната връзка. 

Кой на кого е длъжен?

 Ако има нещо последно време, което да ме вбесява повече от „Всеки сам си преценЯ“ („преценява“ бе, идиоти, „преценява“...! 🤬 но майната му, днес ще си говорим за малоумщината, не за неграмотността човешка...), то това е изреченото с високомерен и менторски тон „Никой за нищо не ти е длъжен“. При това изтърсено за щяло и нещяло, с повод и без повод, на място и не на място, абе с две думи, както е казал мъдрият български народ, в стил „прас, п#тко, на пазар“.

 

Чисто технически погледнато, в тая тъпотия има определен резон. В крайна сметка, ако оставим настрана чисто фискалните човешки взаимоотношения, даже някой да ти е спасил живота, ти не си му длъжен. Няма законови разпоредби, които да определят кой, кога, на кого и как е длъжен в каквато и да било ситуация.

 

Освен, може би, Библията. Например, в Римляни 13:8-10 е казано: „Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона. Понеже <заповедите>: «Не прелюбодействувай»; «Не убивай»; «Не кради»; «Не пожелавай»; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: «Да обичаш ближния си както себе си». Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.“

 

Аз изобщо не съм от най-религиозните хора на тоя свят. Нарушавал към почти всяка божа заповед, освен може би „Не убивай“ (и осела на ближния не съм пожелавал 😂... виж, частта за жената е друга работа 😇). Но не мога да отрека, че в Библията има доста мъдрост, за жалост, заровена под безброй пластове разтягане на локуми и поостарели назидания. Както в цитирания по-горе пасаж например.

 

Многократно съм спорил с хора, които са ми изплясквали като мастурбативен продукт върху мокър пясък въпросната сентенция. Както, предполагам, се досещате – файда йок. Понеже с прост човек и радиоточка не се спори. Ако трябва пак да цитираме мъдрия български народ, „Ти му говориш – то ти приказва“. Все пак с появата на онзи порой от помия, който ни залива отвсякъде, абсолютно всички станаха експерти по нещо. Къде по футбол, къде по политология, къде по литературни въпроси... а най-вече — по психология. Върви обяснявай ти на поредната стрина или бако, чийто мозък толкова е закърнял от неползване, че няма накъде повече, особеностите на човешките взаимоотношения, междуличностните контакти и задължителната (поне относно сравнително близките ти хора) емпатия. Кауза пердута не, ами от най-пердутестите.

 

Мхм, точно така, става дума за емпатия. За някаква поне минимална способност да се поставиш на мястото на другия. Да изпиташ онова, което той изпитва. Да прецениш ситуацията, в която се намира, и да реагираш адекватно, съгласно неписаните правила на социума. Да, ти не си длъжен да звъннеш или да пишеш на когото и да било, за да се поинтересуваш, па било то и от кумова срама, как е, справя ли се, има ли нужда от нещо, ако ще и да е само рамо, на което да поплаче, или просто някой насреща, който да го изслуша. Не си длъжен да го черпиш бира или цигара, ако видиш, че е останал с двайсе кинта до заплата. Не си длъжен да му предлагаш помощта си, ако видиш, че се нуждае от нея, въпреки че прекомерната му, типично българска гордост не му позволява дори да гъкне за това. Не си длъжен, но е редно. Защото това е квинтесенцията на разумния човек. На истинския човек. На обществото като взаимосвързана общност от хора.

 

Чувай, х#йо, ще изсумти някой от вас точно в този момент.

 

И ще бъде абсолютно прав.

 

Ми така де, какво да очакваме от народ, създал поговорка като „Всяка коза за свой крак“? (Руският аналог е „Моя хата с краю“, така че и при тях явно ситуацията не е много-много за мирисане.) Изключения се правят само ако има някакъв, дори минимален шанс въпросният човек да ти бъде полезен с нещо в близко или далечно бъдеще. Само че това вече не е хуманност и емпатия, а хладна пресметливост, използвачество и чиста проба свинщина.

 

Лицето Х не ти се било обадило, за да те пита поне как си, когато е станало ясно, че си претърпял травма (морална или физическа)? Е че кво, да не ти е длъжно? Лицето Y те видяло да плачеш в кръчмата и те подминало като бърз влак крайпътен кенеф? Е че кво, да не ти е длъжно? Лицето Z се посира да пуска простотии във Фейсбук, но ти пише само когато му трябва нещо от теб, а постовете ти, от които и слепец би разбрал, че си в депресия, все едно не съществуват за него? Е че кво, да не ти е длъжно?

 

Ами да, длъжни са. Ако искат да се наричат „хора“, а не „овчи п#тки“ или „свински дирници“.

 

Но какво пък, ако нямат нищо против останалите да си мислят за тях като за такива... че кой съм аз, че да им преча? В край сметка, всеки сам си преценЯ.

За маймуните и хората – пояснение за неразбралите

Ама защо ли не съм учуден, че пак 90% от хората, чели „За маймуните и хората“ – част І и част ІІ – са подходили със задните си части вместо с мозъка си... Мога ли да знам, мили деца, къде точно видяхте думите „Тя си го е заслужила“?! От коя част на текстовете си извадихте гениалните умозаключения, че одобрявам действията на оня шебек и че смятам, че именно така трябва да се постъпва с „коврите“?

 

Епичен фейспалм.

 

Ето всъщност за какво иде реч.

 

Законът на Ев Барет за седемте „П“-та – „Правилното Предварително Планиране Предотвратява Пръдливо Пикливото Подрискване“ (Ричард Марчинко, „Свирепия 3“, превод Венцислав Градинаров, 1995). С други думи, ако трябва да употребим още едно „П“ – ПРЕВЕНЦИЯ. Или ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, ако сте езикови пуристи.

 

Не става дума за законови мерки, които евентуално биха били могли да бъдат взети и също така евентуално да предотвратят случилото се. Става въпрос за елементарна проява на предварително обмисляне от страна на пострадалата девойка. И то с мозък, а не с подгизнала от хормони репродуктивна система. Както неведнъж съм споменавал, има хора, които бъркат в кенефа, вадят оттам лайно и докато го дъвчат, са суперизненадани, че не е торта Гараш. Ако пострадалата беше помислила поне мъничко, може би – може би! – щеше да ѝ хрумне, че младеж с външност на презобал с уранова руда Хълк надали ще тръгне да я води на романтични разходки край реката и да ѝ цитира Христо Фотев и Робърт Бърнс. Може би щеше да се досети какво е чела във Фейсбук за подобни „любови“ и да хукне презглава от въпросния примат, както дявол бяга от тамян.

 

Може би.

 

Няма как обаче да знаем със сигурност, тъй като това никога не се е случило. И по принцип никога не се случва. А така като гледам нагласата на съвременната жена – няма и да се случи в обозримо бъдеще.

 

Сега, тук феминистките пак ще лавнат с пълен глас – „Тоя простак [аз, демек] слага всички жени под общ знаменател! Мизогинист! Изрод! Разпни го!“ и т.н., и т.н. Да направим лека превенция (N.B.!), преди да са се разсмърдяли, и да обясним на четящите с гъзовете си, че това изобщо не е толкова лошо, неправилно и гнусно, колкото си мислят. Да подходим аналитично. (Мили възмутени гражданки, думата произлиза от „анализа“, не от „анал“, да знаете... 😂) Да речем, че сто пъти сме бръкнали в сто контакта. И сто пъти ни е изпращял ток, ама така, че чак веждите ни са се накъдрили. Какъв извод ще направим от това? Че контактът е кофти нещо и че в него не трябва да се бърка току-така, с лека ръка. Да, сто и първият контакт може и да е безобиден (да е спрял токът, да се намираме в магазин, където продават контакти и пр.), но... Но! Как беше английската поговорка? Ако плува като патица и кряка като патица, значи е патица. По-добре да подходим предпазливо и да се предпазим от травма за цял живот, отколкото да решим, че всеки контакт е различен, да бръкнем смело вътре... и след четиридесет дена да ни идват с варено жито на гробищата. (И пак опряхме до превенцията, ама нейсе.)

 

По какво, по мое скромно мнение, си приличат съвременните жени и контактите, ще попитате? (Без пошлости за двете дупки, ако обичате 😂😂😂) Ами да погледнем. Визия – 99% една и съща (силикони, джуки, „вафлички“, розови айфони, оскубани като кокошка вежди и прочие вариации на тема Инстаграм и т.н.). Поведение – 99% едно и също (дискотеки, вървежни заведения, където кафето струва 15 лева, перфектна ловна стратегия за „лоши момчета“ или, специфично за София, за кейсаджии със заплата като бюджета на Испания, прекаляване с ФБ-постовете с „кокошето дупе“ или с дълбокомислените цитати от рода на Паулу Коелю и Валери Божинов...). И прочие, и прочие, и многоточие, както казвахме като ученици. Та... каква беше поговорката за патките?

 

Има и нещо друго. „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“ (Йоан 8:7). В случая – върху него (тоест, върху мен). Тия дни се начетох на безброй вариации на тема „Мъжете са свине“. Еми да, свине са. Някои. Аз не съм. Аз не съм удрял жена през живота си и се отнасям с огромно уважение към всички, с изключение на онези, които са ме наранили или засегнали по някакъв начин (и дори и към тях подхождам с остракизъм – тоест, започвам тотално да ги игнорирам – а не с насилие). Къде се вписвам аз в статистиката ви, мили феминистки? Аз сега да надам ли вой до небесата, че ме поставяте под общ знаменател с гошковци и прочие тестостеронени фъшкии? Това не е ли проява на сексизъм от ваша страна?

 

Всеки от нас – ВСЕКИ!!! – като малък е възпитан от родителите си: Внимавай! Това са гъби – отровни са! Не яж! Това са животни – могат да те наранят! Не се приближавай! Това са ножове – може да се порежеш и да ти изтече кръвта! Не си играй с тях! И ние инстинктивно слагаме всичко под общ знаменател. Дори когато пораснем, придобием достатъчно житейски опит и мозъчните ни гънки се накъдрят до степен, че да различаваме различните видове гъби, ножове и т.н. и да почнем да разграничаваме опасността от безобидното, пак по навик слагаме отделните групи животни, растения и хора под общ знаменател. Защото, признайте си, е много по-лесно да кажеш „Тъпи патки“ или „Мъжка свинщина“, отколкото да разводниш разговора с обстоятелствено пояснение от рода на „Онази таргет група на моята теза, която включва прости като сандал индивиди, ходещи да се отъркват по мачовците с надеждата да ги отпращят“ или „Специфичният подвид примати, които са си татуирали Левски и «България на три морета!» и в паузата между две ходения във фитнеса са начело на всеки божи протест, без значение за какво се протестира“. Никой не говори така. Никой. Без значение какво има между краката.

 

Та да се върнем към наболялата напоследък покрай телевизионно-фейсбучната истерия тема. И да обобщим.

 

Случилото се трагедия ли е? Да, също като катастрофа с много жертви на магистралата, предизвикана от неопитен и/или пиян шофьор, или като загинали в горски пожар заради палене на огън на забранено място и неспазване на елементарни правила.

 

Имало ли е начин случката да бъде предотвратена? Да, също както ако въпросният шофьор не си бе купил книжката срещу 1500 лв. подкуп, а беше си изкарал листовките и кормуването честно, или ако пишман-туристите бяха попрочели правилата за противопожарна безопасност.

 

Какво би могло да се направи оттук нататък, за да няма подобни случки? Майките и татковците, вместо да се чудят на колко работи да се хванат, че да могат да си купят най-новите айфони, и да се прибират вкъщи само за да преспят, да седнат с дъщерите си и да им обяснят, че лошите момчета са яки само на кино. Че в реалния живот ще ядеш шамари, ще те кълцат с чекийки и ще те подлагат на такъв психически тормоз, какъвто и д-р Менгеле не е сънувал. Че няма да е зле поне за малко да си извадят главите от задниците и да се поогледат наоколо, за да видят, че има и други хора освен анаболисти и плакатни красавци. Че въпросните манекени и нацепини ще ги ползват само за полов парцал, с който от време на време да си бършат недораслите гениталии. И така нататък – ясно ви е накъде бия.

 

Не че родителите на момченцата не би следвало да проведат подобни беседи с отрочетата си. Не, напротив. И на тях много трябва да им се обясни. За да не си изграждат представа за живота и за бъдещото си поведение от кварталните гаменчета в Люлин и Перник. А за да пораснат хора, не изроди.

 

Но, за огромно съжаление, всичко гореизписано е единствено в сферата на добрите пожелания. Wishful thinking, както казват англоговорящите.  Жените ще продължат да ходят по курвари и емоционално недорасли абдали, а мъжете, като виждат това, ще продължават да се държат като мутри, за да не останат девствени за цял живот.

 

И никакви евентуални реформи в съдебната система няма да променят това. Защото няма как да осъдиш човек (било то мъж или жена) за малоумие.

 

За жалост.

Линк към един много интересен анализ...