Ако
има нещо последно време, което да ме вбесява повече от „Всеки сам си преценЯ“ („преценява“
бе, идиоти, „преценява“...! 🤬 но
майната му, днес ще си говорим за малоумщината, не за неграмотността човешка...),
то това е изреченото с високомерен и менторски тон „Никой за нищо не ти е
длъжен“. При това изтърсено за щяло и нещяло, с повод и без повод, на място и
не на място, абе с две думи, както е казал мъдрият български народ, в стил „прас,
п#тко,
на пазар“.
Чисто технически погледнато, в тая
тъпотия има определен резон. В крайна сметка, ако оставим настрана чисто
фискалните човешки взаимоотношения, даже някой да ти е спасил живота, ти не си
му длъжен. Няма законови разпоредби, които да определят кой, кога, на
кого и как е длъжен в каквато и да било ситуация.
Освен, може би, Библията. Например, в
Римляни 13:8-10 е казано: „Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един
друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона. Понеже
<заповедите>: «Не прелюбодействувай»; «Не убивай»; «Не кради»; «Не
пожелавай»; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: «Да обичаш
ближния си както себе си». Любовта не върши зло на ближния; следователно,
любовта изпълнява закона.“
Аз изобщо не съм от най-религиозните
хора на тоя свят. Нарушавал към почти всяка божа заповед, освен може би „Не
убивай“ (и осела на ближния не съм пожелавал 😂...
виж, частта за жената е друга работа 😇). Но не мога да отрека, че в
Библията има доста мъдрост, за жалост, заровена под безброй пластове разтягане
на локуми и поостарели назидания. Както в цитирания по-горе пасаж например.
Многократно съм спорил с хора, които
са ми изплясквали като мастурбативен продукт върху мокър пясък въпросната
сентенция. Както, предполагам, се досещате – файда йок. Понеже с прост човек и
радиоточка не се спори. Ако трябва пак да цитираме мъдрия български народ, „Ти
му говориш – то ти приказва“. Все пак с появата на онзи порой от помия, който ни залива отвсякъде, абсолютно всички
станаха експерти по нещо. Къде по футбол, къде по политология, къде по
литературни въпроси... а най-вече — по психология. Върви обяснявай ти на
поредната стрина или бако, чийто мозък толкова е закърнял от неползване, че
няма накъде повече, особеностите на човешките взаимоотношения, междуличностните
контакти и задължителната (поне относно сравнително близките ти хора) емпатия. Кауза
пердута не, ами от най-пердутестите.
Мхм, точно така, става дума за
емпатия. За някаква поне минимална способност да се поставиш на мястото на
другия. Да изпиташ онова, което той изпитва. Да прецениш ситуацията, в която се
намира, и да реагираш адекватно, съгласно неписаните правила на социума. Да, ти
не си длъжен да звъннеш или да пишеш на когото и да било, за да се поинтересуваш,
па било то и от кумова срама, как е, справя ли се, има ли нужда от нещо, ако ще
и да е само рамо, на което да поплаче, или просто някой насреща, който да го изслуша.
Не си длъжен да го черпиш бира или цигара, ако видиш, че е останал с
двайсе кинта до заплата. Не си длъжен да му предлагаш помощта си, ако
видиш, че се нуждае от нея, въпреки че прекомерната му, типично българска
гордост не му позволява дори да гъкне за това. Не си длъжен, но е редно.
Защото това е квинтесенцията на разумния човек. На истинския човек. На
обществото като взаимосвързана общност от хора.
Чувай, х#йо, ще изсумти някой от вас точно в
този момент.
И ще бъде абсолютно прав.
Ми така де, какво да очакваме от
народ, създал поговорка като „Всяка коза за свой крак“? (Руският аналог е „Моя
хата с краю“, така че и при тях явно ситуацията не е много-много за мирисане.)
Изключения се правят само ако има някакъв, дори минимален шанс въпросният човек
да ти бъде полезен с нещо в близко или далечно бъдеще. Само че това вече не е
хуманност и емпатия, а хладна пресметливост, използвачество и чиста проба
свинщина.
Лицето Х не ти се било обадило, за да те пита поне как си, когато е станало ясно, че си претърпял травма (морална или физическа)? Е че кво, да не ти е длъжно? Лицето Y те видяло да плачеш в кръчмата и те подминало като бърз влак крайпътен кенеф? Е че кво, да не ти е длъжно? Лицето Z се посира да пуска простотии във Фейсбук, но ти пише само когато му трябва нещо от теб, а постовете ти, от които и слепец би разбрал, че си в депресия, все едно не съществуват за него? Е че кво, да не ти е длъжно?
Ами да, длъжни са. Ако искат да се
наричат „хора“, а не „овчи п#тки“
или „свински дирници“.
Но какво пък, ако нямат нищо против
останалите да си мислят за тях като за такива... че кой съм аз, че да им преча? В
край сметка, всеки сам си преценЯ.
