Годината беше 1988. Беше началото на октомври и тъкмо
бях на път да навърша четиринадесет (мда, така е, набор 1974 съм, не вадете
калкулаторите... 😂 А, и между другото съм роден почти на Halloween, в ранните часове на 1-и ноември 🌞). Вече бях започнал полека-лека да откривам твърдата музика, благодарение на „комунистическия
Спотифай“ – с други думи, VEF-а* на баща ми, лека им пръст
и на двамата. По дългите вълни** в Стара Загора чат-пат
долитаха разни благинки, доста по-тежки от любимите на татко битълси – Scorpions, Deep Purple, Rainbow...
Постепенно все повече и повече се зарибявах по онова, което чувах... ала все
още имах известни колебания – все пак си харесвах и Modern Talking, и Bee Gees, и Сандра... пък да не
говорим за Си Си Кеч и Сабрина, с които се бях запознал покрай плакатите им в
старозагорските рейсове 😇 Бях закърмен от малък и с Елвис и
оперна музика (респективно покрай баща ми и майка ми), в ефира постоянно се
въртяха нелоши парчета – на Васил Найденов, братя Аргирови, Тоника СВ... С други
думи, изборът накъде невръстното ми съзнание да насочи предпочитанията си беше
доста труден 😂
Да минем обаче по същество.
Та значи в онази далечна
1988 година един приятел на баща ми, вече даже не си спомням и името му, се
върна от чужбина (мисля, че беше от Швеция, но не съм много сигурен...) и
понеже знаеше за новонапиращите ми музикални пристрастия, като подарък за рождения
ми ден ми тикна тайно една касетка и рече: „Прибирай и гледай да не те надушат, че да не вземат да смърдят на татко ти...! Това са някакви шваби,
миналата година тавата им е била абсолютен шлагер и сега правят втора част.
Първата не можах да ти я намеря, че се беше изкупила, ама това е чисто ново,
сигурно ти ще си първият в България, който ще го слуша!“.
Ти да видиш... Смесени
чувства – от една страна, хубаво, че щях да чуя нещо „оттам“... от друга
обаче... бляк! Немци! Немски език! Покрай фанатизма на майка ми вече бях успял
да го намразя, ама както си пишеше по дебелите книги. Гнус и отврат! Все едно
пиян фелдфебел ти се кара 🤮 (лирично отклонение: Винаги
съм казвал, че немският е създаден единствено и само с три цели: 1) Карл Велики
да си говори на конете; 2) Да правят немско порно; 3) Rammstein да пеят на него. Четвърта
цел просто няма. Това не е език, а извращение.)
Хмммм...
Ама пък на обложката не
пише на немски?! (Нали го учех тоя прокълнат език от детската градина, все щях
да го разпозная...)
Баси.
Бе... мечка страх, мен не...
я да видим за какво става въпрос.
Тогава още не бях събрал
парички да си купя онова любимо бойно двукасетъчно Sharp-че, което още не мога да го прежаля 😥
Ами! Отде такива екстри! Върхът на възможностите ми беше една Электроника 302-1:
Ужасен ужас, както би казал колегата Сашо Шабов 😂 Звукът беше моно, като изваден от бидон, машинарията плюскаше батерии като прегладняло прасе – говна, но... но пък си беше моят 🌞
Та тикнах аз касетката в
горедемонстрираното чудо на съветския технически гений, натиснах Start и...
Майко мила.
Eagle Fly Free!
You Always Walk Alone!
We Got the Right!
March of Time!
Чук след чук! Красота
след красота!
А след това и...................
Тогава още не знаех, че присъствам на раждането на пауър метъла като жанр. И на прохождането на една легенда, която щеше да вдъхнови стотици и хиляди души по света да се опитат да станат вокалисти и поне малко да се доближат до неговата гениалност – Негово Величество Михаел Киске. Единственият, неповторимият и незаменимият вокал на Helloween, на когото лицето Андреас Дерис не е достоен да лъска калните обувки и да пере потните след концерт долни гащи. Човекът – тийнейджърът!!! – който на няма и 18 години вече бе изпял най-великите химни на метъла.
Но това тогава не го
знаех.
Нямаше интернет, списание
„Ритъм“ плахичко прохождаше и се опитваше да се ебава по комсомолски с хард-рока,
по хубавите дълговълнови радиостанции пускаха хубава музика, но с коментар на
душмански, неразбираем език...
Но какво от това?!
Майната му!
Тогава просто слушах,
слушах, слушах... 😍
Слушам и досега.
Вярно, вече слушам
дигитални Hi-Res
рилийзи с ремастериран звук, през Спотифай или Tidal, по „тубата“ или най-нагло свалени от
рутракера 😇.
Вече разбирам и какво
пеят 😂
(лирично
отклонение: всъщност голяма част от желанието ми напук на маман да почна да уча
английски, а не прокълнатия немски, се дължи на музиката... и на Helloween до голяма степен... така
че следващия път, когато четете преведена от мен книга, си пуснете Helloween и благодарете на Киске,
Хансен, Вайки, Маркус и Инго, светла му памет 😥)
Вече съм слушал и
всичките им албуми, не само втория Keeper 😂 (дори
и онези с лицето Андреас Дерис, дано Pink Cream да си го приберат по-скоро и да не го
пускат повече да резилѝ нормалните групи 🤮)
Вече съм бил на толкова
техни концерти, че не мога да ги преброя. Някой с отвратителен звук, други с
поносим (все още чакам перфектния озвучител, благодарение на който ще се чуват
всички китари и ако може, ама само ако може, и вокала 😂).
Вече всяка сутрин
проверявам във Фейсбук и Инстаграм какво е публикувала групата.
Но...
Но!!!
Всеки път, когато чуя
тази песен (а я чувам доста често, защото освен че си я пускам по 654132 пъти
на ден, съм си я сложил и за рингтон 😂), се връщам мислено назад във
времето, когато за пръв път слушах ли, слушах този перфектен албум на разбрицаната
Электроника и в главата ми се въртеше само една мисъл: „Боже, колко прекрасно е
това...!“.
Та, между другото, не се
чудете, когато следващия път прочетете или чуете от мен нелицеприятни слова
относно някое псевдомузикално извращение – Nirvana, Soundgarden, System of a Dawn, Godsmack, П.И.Ф.,
Odd Crew...
Това, мили мои, е всичко друго, но не и метъл. Дори не е и рок. То и музика не
е, да си кажем правичката. Това са смотани еднодневки-полуфабрикати, претопляни и поддържани изкуствено
живи от група хорица, които разбират от музика, колкото аз разбирам от ядрена
физика. Хора, които са били в ергенските кюлоти на баща си, когато се правеше
истински метъл.
Но... пуста демокрация.
Пуст плурализъм. Всеки има право на собствен вкус. Ето, например, има хора,
които предпочитат да ядат фъшкии, да пият топла бира, да слушат Уен Ейнджълс
Дизърв ту Дай (или както там се казваше онази нелепо скалъпена перверзия) и да
правят секс с овце. Ми кво... всеки сам си преценЯ.
Аз обаче през целия си съзнателен
живот слушам музика. Още от малък, когато майка ми ме водеше в старозагорската
опера, през магнетофонните ролки и касетките в ученическите и студентските ми
години, та чааак досега, с вече споменатите Spotify, Tidal, YouTube и прочие. Не излизам от
вкъщи без слушалки и на ден минимум три часа ми минават в ровене из нета и издирване
на нови или сравнително нови перли от рода на Induction, Icon of Sin, Freedom Call и т.н. С други думи и
по-накратко казано, мен с говна, топла бира и хипстърски метъл не можеш ме
излъга.
Затова – наздраве за Helloween, наздраве за Михи Киске
и да са ни живи и здрави поне още толкова годинки! 🌞
Че като гледам какви пръдни се котират сред така наречените метъли от новото
поколение... дупе да ни е яко, ако само такива мухи-лайнарки продължат да се
въдят.
Въпреки че въпросът кои точно са пръдните, кои – лайната и кои – мухите-лайнарки, е доста спорен...
* VEF – акроним за Valsts elektrotehniskā
fabrika, фабрика-производител на електроуреди в Рига, Латвия. Основана е през
1919 г. Най-известната ѝ продукция, поне в комунистическа България, беше
радиоприемникът ВЕФ 206:
