Типичното за булгаристанеца с промито подобие на мозък изреченийце „Всеки сам си преценЯ“, познато ни от периода на ковид-ваксините, отново се изроди в публичното пространство. Този път по адрес на грандоманското издрисъче на гения от ямболските села Георги Господинов, удостоено с някакво подобие на награда. То че 99.999% от прелистилите въпросните вторични суровини не са разбрали книгата — ясно. Не че в нея има нещо за разбиране. То че ги е срам да си го признаят — срам ги е. Но, както е казал другият Георги — коминтерновският другар Георги Димитров а.к.а. Гошо Тарабата, „нападението е най-добрата отбрана“. И почват самообявилите се за литературни познавачи да ръсят глупост след глупост. Първо обвиняват всички, които не харесват въпросното извращение, за завистливи. Видите ли, завиждали сме били на самобитния талант на лицето ГГ, че бил получил международно признание. (То пък големият келепир, че са те наредили сред транс-автор[к]и и разни от малцинствата, ма нейсе.) След това се почва с добре познатото ни патриотарство — биене в гърдите в стил „булгар-булгар“, така добре описано от Алеко (само че фенчетата на Гошко Ямболлията това не го схващат, а напротив, преиначават смисъла на думите на Щастливеца по тертип „как дяволът чете евангелието“). И накрая, останали без думи, затапват цялото си малоумие с класиката „Всеки сам си преценЯ“. Подтекстът тук е, сещайте се, нашето мнение е меродавно, ние оценяваме, пък който не може, негова си работа. На това му се вика „пасивна агресия“ на речника на психолозите. Само че истерясалите гъзоблизци на бат Жоро и останалите от неговата квазизвездна величина (клоняща към нулева, що се касае до наличието на изобщо някакво измеримо количество талант у тях) не са за психолози, а направо за психиатри. Понеже трябва много да те хапе щъркела, че да си мислиш, че с твоите прочетени пет книжки за оцветяване накръст може да даваш компетентно мнение за някакво си псевдоелитарно парчалче, наградено с някакво подобие на награда по същата схема, по която Холивуд дава Оскари на филми с нетрадиционни в сексуално отношение персонажи, леко мургави елементи и отчаяни съпруги, борещи се за свобода, братство и равенство, въпреки че никой не им го отрича. Политкоректност, мадафака. Баси късмета е извадил ГГ, че тази година сред претендентите не е имало еднокрака негърка-лесбийка, болна от СПИН. Или, в тоя ред на мисли, някакво писанийце, поне мъъъъничко по-кадърно от неговото. Та — джакпот. Хайде сега Клозет 45 ще издадат допечатка на набедения за бестселър дрисък, ще му шибнат една главозамайваща цена, та белки си запълнят дупките в бюджета до 2418 година... а стадото с бойно блеене „Всеки сам си преценЯ“ ще се юрне към книжарниците и ще купува в захлас. И тези боклучета така и ще си останат да събират прах на нощните им шкафчета — също както Петдесетте нюанса сиво бе най-захвърляната книга в историята (справка — Гугъл). Но какво от това? Щетата вече е нанесена. Парите са изхарчени. Хвърлени на вятъра. Потънали във Времеубежището на ГГ. Жилет 69 се радват, потупват по главичката ямболския Сартр и подписват договор за още пет-шестнадесет подобни простотийки. Всички са доволни. С изключение на истинските писатели, необединени в картела на сиелци и останалите монополисти. Понеже с всеки подобен запъртък драгият читател все по-често и по-често ще подминава рафтовете с нова българска литература. Защото ще приема за даденост, че всеки български автор бълва същите фъшкии, като Господинов, Карабашлиев, Милен Русков и прочие (за клиничните случаи като Розмари де Мео и Милена Лалева няма да говорим — там трябва да се произнесат компетентни медицински лица). Но... след нас и потоп, нали? Важното е да си продадем тиражчето.
Едит: И, да, наистина, всеки сам си преценЯ. Аз например съм преценил, че не искам да съм конформист, копрофаг и анал-лизатор като кафявата псевдоинтелигентска маса. За другите не знам.
