Едно самотно водно колело
Изплува под завесата на здрача.
Луната свети във вечерно облекло,
А някъде едно момиче плаче.
Китарна струна стене във нощта
и спомня си – и тя била е млада.
Умира, без да чака, любовта –
една звезда проблясва и припада.
И болката в сърцето ти прегаря,
оставяйки разяждащи следи.
И гасне недопушена цигара
в зелените припламващи води.
Дамян Дамянов. Музика и спомени.
А спомените раждат черен страх.
Със писъка на сънища прогонени
насладата превръща се във грях.
Изстинали вълни тъга навяват.
Дори и оцелялото Добро,
останало без дъх, се претворява
в изплувалото водно колело...
