Владислав Крапивин
От близо половин година насам съм се отплеснал по детски книжки. Само че не онези извращения, които в момента графоманите се мъчат да ни пробутат за детска литература (знаете много добре за кои става дума — надращени набързо от литературни трупове, чието единствено достойнство като писатели е умението да пробутват на разнообразни издатели и псевдоиздатели надве-натри скалъпените си циганийки). О, не. Детските книжки са висш пилотаж. Астрид Линдгрен например. Та това си е цяла вселена. Произведения, които трябва да се изучават в училище, вместо мъртвородените и набедени за класически дивотии от рода на кървища от къртици и прочие серсемлъци. Или пък „Приказка без край“ и „Момо“ на Михаел Енде — два тотални шедьовъра, които няма да ми омръзнат никога. Или пък далеч по-непознатите за нашите пишман-русофоби Владислав Крапивин (мхм, освен Летеца за особени поръчения Владислав Петрович, светла му памет, има купища други прекрасни и затрогващи приказки) и Кир Буличов (и неговите фантазии са в бая томчета, да знаете). Крапивин почина през 2020 година и аз бях буквално в траур. Буличов — през 2003 година; също траур. Никой от нашите малоумни издатели обаче не се сети да вземе и да поиздаде нещо тяхно. А това са прекрасни произведения. Разкази и новели, които те учат на човещина, на приятелство, карат те да запазваш младежкия дух в себе си, да тръпнеш и да се просълзяваш от съдбата на героите... А какви са литературните достойнства на сегашните детски книжки, набързо абортирани от бездарни мижитурки? Точно никакви. Изсмукани от пръстите метафорки, сладникаво-слъзливи тийнейджърски драми и всичко това обилно полято с булгаристански имена, та да може да пробутаме всичко това на поредния малоумен издател. Ама бегемамите обаче купуват. Понеже нямат избор. Понеже липсата на актуален Кестнер, Енде или Крапивин отваря такъв вакуум в литературното пространство, съизмерим само със зиналата в мозъците и въображенията на набедените за авторчета бездна. Жалко. Защото застаряващото поколение вече е опростачено с розмаридемеота и мариилалеви. Средното — с георгигосподиновци и карабашлиевци. Сега и децата се тъпчат насилствено със змейове, лами и прочие изсмукани от... да речем, пръстите... тъпотии, рожба на недостатъчно задълбочен прочит на прехваления български фолклор. Та... няма защо да се чудим защо нивото на българина масово се срива. При подобна масова атака и мозък като на Айнщайн ще е обречен. А по нашите географски ширини никога не сме били особено гениални, що се отнася до податливостта ни на патрЕотични и националистически внушения.
