Има дни, в които просто ти е тъжно.
Всичко е унило и боли.
Погледът е пуст. Душата — също.
А навън не спира да вали.
Песента изражда се във крясък.
Музиката — в плач. Дъхът — във лед.
Слънцето объркано угасва.
Млъква и последният поет.
Чувстваш, че си жив, ала по навик.
Чувстваш, че си с някой, ала сам.
А до изгрева все повече остава...
Тлее онзи блян неназован.
Споменът в ненавист се превръща.
Радостта — във шепа думи зли.
... Има дни, в които просто ти е тъжно
и усмивката не спира да боли.
