Та... сигурен съм, че на повечето, ако не и на всички, ви е писнало от американската политкоректност. Особено във филмите и книгите. Нали се сещате – ако в произведението няма поне по един от всяка разцветка, сексуалност, извратеност и пр., разните му ю-ес-мами ще лавнат срещу твореца като купчина обзети от фройдистка хистерия помиярчета.
Викате, слава богу, че това при нас го няма все още, нали? Представяте ли си навсякъде да се тикаха цигани, турци, пенделчета, траверси и прочие нетрадиционно (дез)ориентирани люде?
Мхм. Така си е. Лошото е, че в България има нещо още по-вмирисано. И не говоря за краката и мозъците на личностите от Онова издателство. Става въпрос за патриотизма. (Между другото, отсега да подчертая, че за мен това не е истински патриотизъм, а патриотарщина, някакъв див и дебилен национализъм, да не кажа и баш нацизъм в някои от по-тежките случаи, но в името на визуалната чистота на този пост няма да слагам навсякъде кавички, когато споменавам този извратен феномен.)
Отдавна вече съм се примирил с нападките по мой адрес, когато става въпрос за разказите, които пиша. Ма що героите ми били Марк и Джина, а не Онуфри и Юрданка. Ма що действието се развивало в Чикаго, а не в Долно Уйно, Кюстендилско (ето ви линк, да не кажете, че си измислям). Ма що не вкарвам богатата (WTF?!) нашенска митология. И така нататък, и така нататък. На подобни серсеми обикновено отговарям с високо вдигнат във въздуха митингаджийски жест на СДС от близкото минало, само че без да използвам показалеца.
Тъпото обаче е, че в последно време патриотичният бацил е полазил бая народ. И то не само лумпени от рода на Джамбазки, Волен и останалите кандидат-пациенти на Карлуково. Гледаш, пред теб уж нормален човек, а като вземе да ти ръси някакви простотии, ти иде да изземеш ролята на еволюция и господ и да го заровиш толкова надълбоко, че и археолог да се затрудни да го открие след стотина години. Ти не слушаш народна музика? Значи не си българин! Ма те нашите предци са били закърмени с тази музика, престъпление е да смяташ, че е пълна дебилщина! Алоу, аланкоолу, ма те баба ти и прадядо ти са си бърсали задниците не с тоалетна хартия, ами с откъснати от томчетата на Маркс и Ленин страници – ти що не правиш така, ами се редиш всяка седмица в бакалията за „Емека“? А-а-а, да, правилно – вика му се „развитие“. Ама някои все още явно живеят с няколко столетия назад. Ма какво ли се чудя – то нали според тях едно време всичко беше по-хубаво: и лайната миришеха на одеколон „Тройной“, и космите по задниците бяха по-къдрави, и хората като пръднеха, не се чуваше „трррррррррррт“, ами цяло Дайчово хоро. Или „Полегнала е Тодора“. Ако си виртуоз.
В исторически план идолизирането, издигането на пиедестал на каквото и да е нещо никога не е водило до нищо добро. Разстоянието от възвеличаването само и единствено на Димо от ПИФ, Руфинка, дето била болна легнала, Зеленски, BTS, Лейди Гага, Кристофър Нолан, китайския национален отбор по футбол или на каквото и да е, до натрапчивата идея за чиста раса, ксенофобия и шовинизъм е доста късичко. А тази линия не трябва да се пресича, че става кофти. Справка – учебник по история, глава „1939-1945“.
Та да обобщим за нищите духом. Това, че съдбата ви е отредила късата клечка и вместо в нормална страна сте се родили в това престъпление, наречено България, не означава, че трябва като кученцата на Павлов да ми реагирате първосигнално всеки път, когато стане въпрос за нещо българско. Било то музика, книжен сетинг или поредния келеш, облечен с псевдонародна носия на някой от селските панаири. Оня дебил „царя“ верно каза, че трябва да се смени чипа, ама така като гледам, три четвърти в тая страна са родени с „Правец“ между раменете и на дънната им платка „Пентиум“ не можеш запои.
