Този виц, който повечето от нас помнят от много ранните си детски години, идеално описва толкова много житейски ситуации в последно време, че ум да ти зайде. Толкова огромна част от съвременната простотия е събрана в тези няколко думи, че човек неволно почва да се замисля дали не е редно да включим въпросната анекдотична притча в учебните програми за най-малките. Дето се вика, да свикват отрано 🙂
Примерно:
Личната ми разпра с едно прекомерно издължено северозападнало недоразумение, мишена на мокрите сънища на една сюрия незадоволени книжни блогърки, възникна именно заради подобна ситуация. Ама книгата ти трябва да отговаря на тези и тези условия – заповядайте, моля, отговаря. Ама трябва да гарантираш еди какви си продажби – о, разбира се, ето ти план за маркетинг. Ама трябва да ми предоставиш тия и тия документи за продажбите на предните ти книги – готово, нямаш никакви грижи. Следва грандиозният финал – ... ъ-ъ-ъ, Зайо, ти що си без шапка бе?!
Ситуацията с 90% от отношенията мъже-жени? Че как, съмнявате ли се – пак е намесен Зайо 🙂 Ама ти трябва да ме обичаш – винаги, мило, ето ти 341323 доказателства. Ама ти трябва да ми даваш лично пространство – нямаш ядове, патенце, швъкай си се колкото искаш и където искаш. Ама ти си дебел – почвам на секундата диета само заради теб, любов моя. Ама ти си беден – хващам се на пет работи, нищо че ми остават 17 секунди за сън в денонощието. (Тук списъкът е много дълъг, затова ще посъкратим малко.) Накрая, когато логиката вече няма накъде да отстъпва, жената минава в масирано контранастъпление... правилно, познахте – „Зайо, ти що си без шапка бе?!“. И, освободена от гнета на безкористните ви чувства, се мята на... хм... врата на най-големия боклук, чувствайки се безгрешна като Света Дева Мария благодарение на индулгенцията на „заешкия“ аргумент. След това, естествено, по някое време ще дойде да ви реве на рамото как онзи ѝ е ср@л в душата, ноооо... важното е, че вие, опс, така де, Зайо е без шапка!
Или пък другата ми любима тема – псевдолитературните конкурси. Задача: трябва да се награди ................ (тук попълвате името на любимец на журито, или личност, която е известна с това, че е известна, или нещо, което евентуално може да ви бъде от полза като член на някое следващо жури, или... опциите са безкрайни). Проблем: имате разказ, който заслужава първото място, ама... абе не ви кефи бе! Авторът му е неудобен, понеже не се кланя на величията, няма за какво да го ползвате или просто не е онзи гореназован Някой. Решение: Зайо, ти що си без шапка бе?! Па върви после доказвай слабостите и откровените бъгове на награденото странно нещо. Кел файда – Зайо е без шапка...
Мили деца! От моя милост да го знаете – когато човек е кьорав, и господ не може да го накара да прогледне. Без значение в коя житейска посока е насочена слепотата му. Та, когато видите някой незрящ духом, който прикрива невежеството и глупостта си със „Зайо, ти що си без шапка бе?!“, поцъкайте с език укорително и му речете „Кьор му сун табела бе, ахмакоолу?“. Не подминавайте. Понеже подобни прояви на умствена импотентност имат лошия навик да се натрупват като воденични камъни на врата на ентропията и по някое време, когато се достигне критична маса, да таковат мамата не само на собственика си. И така страдаме всички – без изключение.
