петък, 23 декември 2022 г.

„Булгар, булгаааар!!!“

Дълго се чудех дали да си надвия на предколедния мързел и да седна да напиша този пост. Тя идеята назрява от години, ама в последните няколко седмици се случиха неща, които наистина ми бръкнаха в задника. И въпреки че постоянно ми разправят да не си тровя нервите с нищите духом, а да си го преместя по будистки в другия крачол, все пак реших да си начеша крастата. То, както би казал бай Йото от разказа на Чудомир, ако не изокаш некой ден, егати живота :)

Та... сигурен съм, че на повечето, ако не и на всички, ви е писнало от американската политкоректност. Особено във филмите и книгите. Нали се сещате – ако в произведението няма поне по един от всяка разцветка, сексуалност, извратеност и пр., разните му ю-ес-мами ще лавнат срещу твореца като купчина обзети от фройдистка хистерия помиярчета.

Викате, слава богу, че това при нас го няма все още, нали? Представяте ли си навсякъде да се тикаха цигани, турци, пенделчета, траверси и прочие нетрадиционно (дез)ориентирани люде?

Мхм. Така си е. Лошото е, че в България има нещо още по-вмирисано. И не говоря за краката и мозъците на личностите от Онова издателство. Става въпрос за патриотизма. (Между другото, отсега да подчертая, че за мен това не е истински патриотизъм, а патриотарщина, някакъв див и дебилен национализъм, да не кажа и баш нацизъм в някои от по-тежките случаи, но в името на визуалната чистота на този пост няма да слагам навсякъде кавички, когато споменавам този извратен феномен.)

Отдавна вече съм се примирил с нападките по мой адрес, когато става въпрос за разказите, които пиша. Ма що героите ми били Марк и Джина, а не Онуфри и Юрданка. Ма що действието се развивало в Чикаго, а не в Долно Уйно, Кюстендилско (ето ви линк, да не кажете, че си измислям). Ма що не вкарвам богатата (WTF?!) нашенска митология. И така нататък, и така нататък. На подобни серсеми обикновено отговарям с високо вдигнат във въздуха митингаджийски жест на СДС от близкото минало, само че без да използвам показалеца.

Тъпото обаче е, че в последно време патриотичният бацил е полазил бая народ. И то не само лумпени от рода на Джамбазки, Волен и останалите кандидат-пациенти на Карлуково. Гледаш, пред теб уж нормален човек, а като вземе да ти ръси някакви простотии, ти иде да изземеш ролята на еволюция и господ и да го заровиш толкова надълбоко, че и археолог да се затрудни да го открие след стотина години. Ти не слушаш народна музика? Значи не си българин! Ма те нашите предци са били закърмени с тази музика, престъпление е да смяташ, че е пълна дебилщина! Алоу, аланкоолу, ма те баба ти и прадядо ти са си бърсали задниците не с тоалетна хартия, ами с откъснати от томчетата на Маркс и Ленин страници – ти що не правиш така, ами се редиш всяка седмица в бакалията за „Емека“? А-а-а, да, правилно – вика му се „развитие“. Ама някои все още явно живеят с няколко столетия назад. Ма какво ли се чудя – то нали според тях едно време всичко беше по-хубаво: и лайната миришеха на одеколон „Тройной“, и космите по задниците бяха по-къдрави, и хората като пръднеха, не се чуваше „трррррррррррт“, ами цяло Дайчово хоро. Или „Полегнала е Тодора“. Ако си виртуоз.

В исторически план идолизирането, издигането на пиедестал на каквото и да е нещо никога не е водило до нищо добро. Разстоянието от възвеличаването само и единствено на Димо от ПИФ, Руфинка, дето била болна легнала, Зеленски, BTS, Лейди Гага, Кристофър Нолан, китайския национален отбор по футбол или на каквото и да е, до натрапчивата идея за чиста раса, ксенофобия и шовинизъм е доста късичко. А тази линия не трябва да се пресича, че става кофти. Справка – учебник по история, глава „1939-1945“.

Та да обобщим за нищите духом. Това, че съдбата ви е отредила късата клечка и вместо в нормална страна сте се родили в това престъпление, наречено България, не означава, че трябва като кученцата на Павлов да ми реагирате първосигнално всеки път, когато стане въпрос за нещо българско. Било то музика, книжен сетинг или поредния келеш, облечен с псевдонародна носия на някой от селските панаири. Оня дебил „царя“ верно каза, че трябва да се смени чипа, ама така като гледам, три четвърти в тая страна са родени с „Правец“ между раменете и на дънната им платка „Пентиум“ не можеш запои.

вторник, 1 ноември 2022 г.

Уклончиво


Светът е някак си отровен,

усмивката ми – някак зла.

И някак си съм очарован

от странна някак си жена.


Като че ли съм някак влюбен

и някак странно ме боли.

Като че ли се смея лудо

и плача сам... като че ли.


Но някак си оставам празен.

Като че ли съм унизен.

Обичам някак си, но мразя

не някак си, а силно. Мен.

сряда, 29 юни 2022 г.

Не съм от тях, как’ Сийке – версия 2022

Disclaimer: Всяка прилика с действителни лица и глутеус максимуси е напълно случайна. И Чудомир е велик! (и писателят, и котаракът на Младен 😂)


Не обичам, как’ Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни тъпунгери, дето и с измазано с фекалии въже да ги биеш, пак ще ти е жал. За въжето. Ето например оня ден гледам наш ми ти Марчо Нежния, нахилен като ряпа, излязъл барабар Петко с мъжете и той на площада да му видят кривия сурат. Ма защо бе, аланкоолу, малко ли ти е, че и без това невръстни шафрантийки евалата ти правят на некадърните писания, малко ли ти е, че на Ицо Дълбокия слугинажът масово чаламба иска да ти сторва, малко ли ти е, че в сравнение с теб Юда Искариотски на Светия Дух мяза?! Не ми е работа, как’ Сийке, и не съм от тях, ала подочух оня ден от Мазна Гана, че мярнала наш Марча да подмива бузки със шарланец и за издателски пост да се гласи. Зер с драскачество няма да може баш думбазин да стане, ама виж, нъл тъй казват, че от който и чеп за зеле не ставало, почвал акъл да дава? Ей виж бай ти Ристю как прокопса, пък мозък у него – колкото у нашия шопар светско образование...

 Оооох, как Сийке, знам аз, много добре знам що сме на такъв хал, ама кат никой не ме пита... То не че и ще се обадя де, дори да ме питат – не съм от тях, не съм... Ей например тия дни чета аз из оназ голямата помийна яма, дет младите Фейсбук ѝ викат, че някой си, видиш ли, гражданска позиция искал да изрази. Ма ква гражданска позиция, кви пет лева, бре, другарко?! То едвам основно училище завършило, сега почва за политика да ми говори! Ма много го били лайквали ли, минзухарили ли... Ми ще те лайкват я, то всичките ти приятели като Монка Компетентната! Имат акъл колкото да накарат една муха-месарка да фърчи по права линия и туйто.

 Па за оназ война, дето я дигнаха московците, ич да не ти думам, как Сийке! И таз експерт до експерта, праведник до праведника... и всички с правописни грешки пишат, ама самочувствието им досами Черни връх. Предната седмица Пена Корпулентната седнала да ми фучи и пращи, все едно за обема на търбуха си ми спори. Мислех си да ѝ кажа, ма булка, вземи прочети нещо, стига само дращи у тоя Фейсбук, виж прегледай там нещо за украинския фашизъм, тва-онова... Ма има ли защо, как Сийке, нали не съм от тоз вид хора...

 То и на мен, как Сийке, ми викаха писател да ставам, че много харно съм дрънкал и всички се забавлявали, като взема да редя тоя или оня... Ама то само това не стига, нали трябва и на Зарьо Караминьола метани да направиш, и на другите исполини по литературните върхове джумбиш да сториш... Затуй само тъй ще си чешем езиците, как Сийке. На улицата, под мустак, че да не чуват онез цукала, дето „млади списуватели“ се величаят, та да отидат да наковладят пред бейовете си и мене, и тебе, и всички, дето им мразят селяндурските номерца. Не че ще ни накривят капите де. То сиромах човек кат нас е свикнал и на две, и на двеста. Виж, те като се сгромолясат някой ден – дай Боже, и Света Дево Марийо, и Свети Четиридесет Мъченици! – тогава ще ги болят дирниците, ама то тъй, как Сийке – мазна трътка лошо се разпльоква, дето викат по нашия край.

 Да започна да ти разправям, как’ Сийке! То не е един идиот на тоя свят, не са и хиляда... Има до утре сабахлем да си хортуваме. Ами не ми е по характера...

 Не съм от тях!...