Светът е някак си отровен,
усмивката ми – някак зла.
И някак си съм очарован
от странна някак си жена.
Като че ли съм някак влюбен
и някак странно ме боли.
Като че ли се смея лудо
и плача сам... като че ли.
Но някак си оставам празен.
Като че ли съм унизен.
Обичам някак си, но мразя
не някак си, а силно. Мен.
