Вижте, колкото и да не ви се иска, смъртта е част от живота. Никой още не се е отървал. Освен Дънкан Маклауд (и Кийт Ричардс и Ози Озбърн засега), ама тяхното е друга бира. Рано или късно всички ще пукнем. Някои (като гореизброените например) е по-хубаво да го направят по-бързичко, за да не тровят живота на останалите и да не замърсяват допълнително планетата с въглеродния си отпечатък и вроденото си малоумие. И фактът, че дръзвам да го напиша в прав текст, е мое лично право. Нали затова ходихме по митинги, стачки, барикади и вся и всьо? Гласност, Първа поправка, аа уу, ring any bells? И да не би да си мислите, че гореспоменатите биха се просълзили, ако утре лично аз гушна букета? Всеки средностатистически човек си мисли поне по три пъти на ден за някого „Баси, тоя що още е жив?!“. Просто аз вече съм на такъв стадий, че изобщо не ми дреме кой какво ще си помисли за това, че казвам истината в прав текст. Гоня петдесетте и по мое мнение достатъчно съм цепил басма през живота си на сульо и пульо. No mas, por favor.
И за оптимистичен финал: дано гнидата, която ще ме докладва на ФБ-есесовците за този пост, да се разболее от рак на задника и до седмица да ходи да ме докладва на Свети Петър. Лично.
